атавизъм
Облик
атавизъм (български)
ед.ч. | ата·ви·зъм | |
---|---|---|
непълен член | ата·виз·ма | |
пълен член | ата·виз·мът | |
мн.ч. | ата·виз·ми | |
членувано | ата·виз·ми·те | |
бройна форма | ата·ви·зъ·ма | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11
- От лат. atavus,i,m - баща на прадядото; Pl. предци; atavismus - атавизъм
- Поява при възрастните организми на признак, съществувал у по-далечни прадеди, но престанал да бъде нормален за по-новите поколения.
- Връщане към нещо отживяло, примитивно.
Етимология
от лат. atavus,i,m - баща на прадядото; Pl. предци; atavismus - атавизъм
Фразеологични изрази
Превод
|
|