асистент
Облик
асистент (български)
ед.ч. | асис·тент | |
---|---|---|
непълен член | асис·тен·та | |
пълен член | асис·тен·тът | |
мн.ч. | асис·тен·ти | |
членувано | асис·тен·ти·те | |
бройна форма | асис·тен·та | |
звателна форма | асис·тен·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Длъжност на специалист-научен работник, помощник на професор в научната, лабораторната и преподавателската работа. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
помощник, сътрудник, присъствуващ