акламация

акламация (български)

Съществително нарицателно име, женски род, тип 47

1. мн. ед. (рядко) акламация Полит. Приемане или отхвърляне на решение на събрание въз основа на реплики или бурни възгласи, а не чрез гласуване.
2. мн. Шумни ръкопляскания и възгласи като израз на възторг, одобрение, радост.

— От лат. acclamatio ‘викане, приветствуване‘.

Източник: Речник на българския език, София 1977, изд. на БАН, т. 1 А - Б, стр. 203; http://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B0%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%B8/

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

одобрение, приветствие