айляк
Облик
айляк (български)
ед.ч. | ай·ляк | |
---|---|---|
непълен член | ай·ля·ка | |
пълен член | ай·ля·кът | |
мн.ч. | ай·ля·ци | |
членувано | ай·ля·ци·те | |
бройна форма | ай·ля·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- простонар. Който не е зает с работа, незаангажиран с нищо; свободен.
- диал. Лятно планинско пасище; ялак.
Етимология
- От тур. aylak „безделник“.
- От тур. yaylak.
Фразеологични изрази
Превод
|