аз
Облик
аз (български)
именителен падеж | аз |
---|---|
винителен падеж | ме·не мен |
винителен падеж, кратка форма | ме |
дателен падеж | ме·не мен |
дателен падеж, предложна форма | ме·не мен |
дателен падеж, кратка форма | ми |
Местоимение, тип
- Местоимение в първо лице, единствено число, именителен падеж. Аз отивам.
- Първата буква от глаголицата.
Етимология
старобълг. азъ. Праслав. *аzъ се различава по вокализма си от сродните форми: старолит. еš, лит. aš, латв. еs, старопрусск. еs, аs, староинд. aham, авест. azǝm, староперс. аdаm, армен. еs, венет. ехо, старогрц. ἐγώ, лат. еgо, гот. ik „аз“. Освен ие. *еg'- (представено в старогрц., лат., герм.) е съществувало и ие. диал. *eg'h- (представено в староинд., венет., слав.). Отпадането на крайното з в останалите слав. езици не е напълно изяснено.
Фразеологични изрази
Превод
|
|