агент
Облик
агент (български)
ед.ч. | агент | |
---|---|---|
непълен член | аген·та | |
пълен член | аген·тът | |
мн.ч. | аген·ти | |
членувано | аген·ти·те | |
бройна форма | аген·та | |
звателна форма | аген·те |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- Човек, който действа по чужда поръчка, извършва работа на другиго.
- Действаща причина.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- агентин, деятел, сътрудник, труженик, ратник, борец, деец, пионер
- оръдие, орган, проводник, изразител
- служител, функционер
- причинител
- шпионин
- пълномощник, представител, посредник, комисионер