автор
Облик
автор (български)
ед.ч. | ав·тор | |
---|---|---|
непълен член | ав·то·ра | |
пълен член | ав·то·рът | |
мн.ч. | ав·то·ри | |
членувано | ав·то·ри·те | |
бройна форма | ав·то·ра | |
звателна форма | ав·то·ре |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7a
- физическо лице, с творческият труд на което е създадено произведение на културата или някакво умствено произведение.
Етимология
Идва от руската дума „áвтор“, заемка от полския език. По произход думата е латинска. В латинския „auctor“ има няколко значения, сред които „създател, творец, основател, родоначалник“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- творец, създател, изобретател
- съчинител, съставител, писател
- причинител, деятел, извършител, двигател, инициатор, подбудител, виновник
- източник
- основоположник
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Малък етимологичен речник на български език“; Харалампиев, Иван; „Слово“, Велико Търново, 1998 г.; ISB 978-954-439-503-2, стр. 49