абсурд
Облик
абсурд (български)
ед.ч. | аб·сурд | |
---|---|---|
непълен член | аб·сур·да | |
пълен член | аб·сур·дът | |
мн.ч. | аб·сур·ди | |
членувано | аб·сур·ди·те | |
бройна форма | аб·сур·да | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Ситуация между човека и света, в която човек търси яснота, а света остава безмълвен и неразбираем. Термин с логическа природа и разнообразно предметно приложение.
- Нещо неестествено, недопустимо и невъзможно.
Етимология
Чрез нем.absurd (17 в.) от лат. absurdus 'несъзвучен', от ab 'от, далеч от' и surdus 'глух'.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- абсурдност, глупост, безсмислица, безсмислие, нелепост, нелепица, парадокс, нелогичност
- нелепости, глупости
- глупаво твърдение, неразумна постъпка
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Английски джобен речник. Английско-български, Българско-английски“; „Хеба“; 2012 г.; ISB 978-954-685-618-0, стр. 151