Направо към съдържанието

абсолютизъм

От Уикиречник

абсолютизъм (български)

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 11

  1. ‑змът, ‑зма, мн. няма, м. Полит. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт
  1. Неограничена еднолична върховна власт.

◊ Просветен абсолютизъм. Истор. Вид неограничена монархия в Западна Европа през втората половина на ХVIII в., при която монарсите се обявяват за привърженици на "просветените философи" като се борят срещу феодално-дворцовите и църковните привилегии, покровителстват развитието на търговията и промишлеността, но запазват съсловния строй и не дават никакви права на народа.

Етимология

Фр. absolutisme

Фразеологични изрази

Превод

  • английски: absolutism (en)
  • арабски: [[]]
  • арменски: [[]]
  • африкаанс: [[]]
  • белоруски: [[]]
  • гръцки: [[]]
  • датски: [[]]
  • есперанто: [[]]
  • естонски: [[]]
  • иврит: [[]]
  • индонезийски: [[]]
  • ирландски: [[]]
  • исландски: [[]]
  • испански: [[]]
  • италиански: [[]]
  • китайски: [[]]
  • корейски: [[]]
  • латвийски: [[]]
  • латински: [[]]
  • литовски: [[]]
  • немски: Absolutismus (de)
  • норвежки: [[]]
  • персийски: [[]]
  • полски: absolutyzm
  • португалски: [[]]
  • румънски: [[]]
  • руски: абсолютизм
  • словашки: [[]]
  • словенски: [[]]
  • сръбски: [[]]
  • тайландски: [[]]
  • турски: [[]]
  • унгарски: [[]]
  • фински: [[]]
  • френски: [[]]
  • холандски: [[]]
  • хърватски: [[]]
  • чешки: [[]]
  • шведски: [[]]
  • японски: [[]]

Синоними

самовластие, пълновластие, диктатура, автокрация, всемогъщество, неограничена власт, неограничена монархия, самодържавие, тирания, деспотизъм

Сродни думи

Производни думи

Библиография

  • „Българско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 14