абонат
Облик
абонат (български)
ед.ч. | або·нат | |
---|---|---|
непълен член | або·на·та | |
пълен член | або·на·тът | |
мн.ч. | або·на·ти | |
членувано | або·на·ти·те | |
бройна форма | або·на·ти | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Този, който се ползва от абонамент.
- Лице което предплаща за регулярно ползване на дадена стока или услуга.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Библиография
- „Бългаско-английски речник / Bulgarian-English Dictionary A-Я“; А. Атанасова, М. Ранкова, Р. Русев, Д. Спасов, Вл. Филипов, Г. Чакалов; „Наука и изкуство“, София, 1980; стр. 13