Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/устремявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола устремявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·ре·мя·вам ус·т·ре·мя·ва·ме
2 лице ус·т·ре·мя·ваш ус·т·ре·мя·ва·те
3 лице ус·т·ре·мя·ва ус·т·ре·мя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·ре·мя·вах ус·т·ре·мя·вах·ме
2 лице ус·т·ре·мя·ва ус·т·ре·мя·вах·те
3 лице ус·т·ре·мя·ва ус·т·ре·мя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·ре·мя·вах ус·т·ре·мя·вах·ме
2 лице ус·т·ре·мя·ва·ше ус·т·ре·мя·вах·те
3 лице ус·т·ре·мя·ва·ше ус·т·ре·мя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремявал съм устремявала съм устремявало съм устремявали сме
2 лице устремявал си устремявала си устремявало си устремявали сте
3 лице устремявал е устремявала е устремявало е устремявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устремявал бях устремявала бях устремявало бяхме устремявали
2 лице беше устремявал беше устремявала беше устремявало бяхте устремявали
3 лице беше устремявал беше устремявала беше устремявало бяха устремявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще устремявам ще устремяваме
2 лице ще устремяваш ще устремявате
3 лице ще устремява ще устремяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устремявал ще съм устремявала ще съм устремявало ще сме устремявали
2 лице ще си устремявал ще си устремявала ще си устремявало ще сте устремявали
3 лице ще е устремявал ще е устремявала ще е устремявало ще са устремявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да устремявам щяхме да устремяваме
2 лице щеше да устремяваш щяхте да устремявате
3 лице щеше да устремява щяха да устремяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устремявал щях да съм устремявала щях да съм устремявало щяхме да сме устремявали
2 лице щеше да си устремявал щеше да си устремявала щеше да си устремявало щяхте да сте устремявали
3 лице щеше да е устремявал щеше да е устремявала щеше да е устремявало щяха да са устремявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремявал съм устремявала съм устремявало съм устремявали сме
2 лице устремявал си устремявала си устремявало си устремявали сте
3 лице устремявал (е) устремявала (е) устремявало (е) устремявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремявал съм устремявала съм устремявало съм устремявали сме
2 лице устремявал си устремявала си устремявало си устремявали сте
3 лице устремявал (е) устремявала (е) устремявало (е) устремявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устремявал била съм устремявала било съм устремявало били сме устремявали
2 лице бил си устремявал била си устремявала било си устремявало били сте устремявали
3 лице бил (е) устремявал била (е) устремявала било (е) устремявало били (са) устремявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устремявам щяла съм да устремявам щяло съм да устремявам щели сме да устремяваме
2 лице щял си да устремяваш щяла си да устремяваш щяло си да устремяваш щели сте да устремявате
3 лице щял (е) да устремява щяла (е) да устремява щяло (е) да устремява щели (са) да устремяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устремявал щяла съм да съм устремявала щяло съм да съм устремявало щели сме да сме устремявали
2 лице щял си да си устремявал щяла си да си устремявала щяло си да си устремявало щели сте да сте устремявали
3 лице щял (е) да е устремявал щяла (е) да е устремявала щяло (е) да е устремявало щели (са) да са устремявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устремявал бих устремявала бих устремявало бихме устремявали
2 лице би устремявал би устремявала би устремявало бихте устремявали
3 лице би устремявал би устремявала би устремявало биха устремявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·т·ре·мя·вай ус·т·ре·мя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мя·ван
непълен член ус·т·ре·мя·ва·ния
пълен член ус·т·ре·мя·ва·ни·ят
женски род ус·т·ре·мя·ва·на
членувано ус·т·ре·мя·ва·на·та
среден род ус·т·ре·мя·ва·но
членувано ус·т·ре·мя·ва·но·то
множествено число ус·т·ре·мя·ва·ни
членувано ус·т·ре·мя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мя·вал
непълен член ус·т·ре·мя·ва·лия
пълен член ус·т·ре·мя·ва·ли·ят
женски род ус·т·ре·мя·ва·ла
членувано ус·т·ре·мя·ва·ла·та
среден род ус·т·ре·мя·ва·ло
членувано ус·т·ре·мя·ва·ло·то
множествено число ус·т·ре·мя·ва·ли
членувано ус·т·ре·мя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мя·вал
непълен член ус·т·ре·мя·ва·лия
пълен член ус·т·ре·мя·ва·ли·ят
женски род ус·т·ре·мя·ва·ла
членувано ус·т·ре·мя·ва·ла·та
среден род ус·т·ре·мя·ва·ло
членувано ус·т·ре·мя·ва·ло·то
множествено число ус·т·ре·мя·ва·ли
членувано ус·т·ре·мя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мя·ващ
непълен член ус·т·ре·мя·ва·щия
пълен член ус·т·ре·мя·ва·щи·ят
женски род ус·т·ре·мя·ва·ща
членувано ус·т·ре·мя·ва·ща·та
среден род ус·т·ре·мя·ва·що
членувано ус·т·ре·мя·ва·що·то
множествено число ус·т·ре·мя·ва·щи
членувано ус·т·ре·мя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·т·ре·мя·вай·ки