Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/устремя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола устремя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·ре·мя ус·т·ре·мим
2 лице ус·т·ре·миш ус·т·ре·ми·те
3 лице ус·т·ре·ми ус·т·ре·мят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·ре·мих ус·т·ре·мих·ме
2 лице ус·т·ре·ми ус·т·ре·мих·те
3 лице ус·т·ре·ми ус·т·ре·ми·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·т·ре·мях ус·т·ре·мях·ме
2 лице ус·т·ре·ме·ше ус·т·ре·мях·те
3 лице ус·т·ре·ме·ше ус·т·ре·мя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремил съм устремила съм устремило съм устремили сме
2 лице устремил си устремила си устремило си устремили сте
3 лице устремил е устремила е устремило е устремили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устремил бях устремила бях устремило бяхме устремили
2 лице беше устремил беше устремила беше устремило бяхте устремили
3 лице беше устремил беше устремила беше устремило бяха устремили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще устремя ще устремим
2 лице ще устремиш ще устремите
3 лице ще устреми ще устремят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устремил ще съм устремила ще съм устремило ще сме устремили
2 лице ще си устремил ще си устремила ще си устремило ще сте устремили
3 лице ще е устремил ще е устремила ще е устремило ще са устремили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да устремя щяхме да устремим
2 лице щеше да устремиш щяхте да устремите
3 лице щеше да устреми щяха да устремят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устремил щях да съм устремила щях да съм устремило щяхме да сме устремили
2 лице щеше да си устремил щеше да си устремила щеше да си устремило щяхте да сте устремили
3 лице щеше да е устремил щеше да е устремила щеше да е устремило щяха да са устремили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремял съм устремяла съм устремяло съм устремели сме
2 лице устремял си устремяла си устремяло си устремели сте
3 лице устремял (е) устремяла (е) устремяло (е) устремели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устремил съм устремила съм устремило съм устремили сме
2 лице устремил си устремила си устремило си устремили сте
3 лице устремил (е) устремила (е) устремило (е) устремили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устремил била съм устремила било съм устремило били сме устремили
2 лице бил си устремил била си устремила било си устремило били сте устремили
3 лице бил (е) устремил била (е) устремила било (е) устремило били (са) устремили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устремя щяла съм да устремя щяло съм да устремя щели сме да устремим
2 лице щял си да устремиш щяла си да устремиш щяло си да устремиш щели сте да устремите
3 лице щял (е) да устреми щяла (е) да устреми щяло (е) да устреми щели (са) да устремят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устремил щяла съм да съм устремила щяло съм да съм устремило щели сме да сме устремили
2 лице щял си да си устремил щяла си да си устремила щяло си да си устремило щели сте да сте устремили
3 лице щял (е) да е устремил щяла (е) да е устремила щяло (е) да е устремило щели (са) да са устремили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устремил бих устремила бих устремило бихме устремили
2 лице би устремил би устремила би устремило бихте устремили
3 лице би устремил би устремила би устремило биха устремили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·т·ре·ми ус·т·ре·ме·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мен
непълен член ус·т·ре·ме·ния
пълен член ус·т·ре·ме·ни·ят
женски род ус·т·ре·ме·на
членувано ус·т·ре·ме·на·та
среден род ус·т·ре·ме·но
членувано ус·т·ре·ме·но·то
множествено число ус·т·ре·ме·ни
членувано ус·т·ре·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мил
непълен член ус·т·ре·ми·лия
пълен член ус·т·ре·ми·ли·ят
женски род ус·т·ре·ми·ла
членувано ус·т·ре·ми·ла·та
среден род ус·т·ре·ми·ло
членувано ус·т·ре·ми·ло·то
множествено число ус·т·ре·ми·ли
членувано ус·т·ре·ми·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мял
непълен член ус·т·ре·мя·лия
пълен член ус·т·ре·мя·ли·ят
женски род ус·т·ре·мя·ла
членувано ус·т·ре·мя·ла·та
среден род ус·т·ре·мя·ло
членувано ус·т·ре·мя·ло·то
множествено число ус·т·ре·ме·ли
членувано ус·т·ре·ме·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·т·ре·мящ
непълен член ус·т·ре·мя·щия
пълен член ус·т·ре·мя·щи·ят
женски род ус·т·ре·мя·ща
членувано ус·т·ре·мя·ща·та
среден род ус·т·ре·мя·що
членувано ус·т·ре·мя·що·то
множествено число ус·т·ре·мя·щи
членувано ус·т·ре·мя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·т·ре·мей·ки