Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/устоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола устоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·тоя ус·то·им
2 лице ус·то·иш ус·то·и·те
3 лице ус·тои ус·то·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·то·ях ус·то·ях·ме
2 лице ус·тоя ус·то·ях·те
3 лице ус·тоя ус·то·я·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·то·ях ус·то·ях·ме
2 лице ус·то·е·ше ус·то·ях·те
3 лице ус·то·е·ше ус·то·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоял съм устояла съм устояло съм устояли сме
2 лице устоял си устояла си устояло си устояли сте
3 лице устоял е устояла е устояло е устояли са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях устоял бях устояла бях устояло бяхме устояли
2 лице беше устоял беше устояла беше устояло бяхте устояли
3 лице беше устоял беше устояла беше устояло бяха устояли


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще устоя ще устоим
2 лице ще устоиш ще устоите
3 лице ще устои ще устоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм устоял ще съм устояла ще съм устояло ще сме устояли
2 лице ще си устоял ще си устояла ще си устояло ще сте устояли
3 лице ще е устоял ще е устояла ще е устояло ще са устояли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да устоя щяхме да устоим
2 лице щеше да устоиш щяхте да устоите
3 лице щеше да устои щяха да устоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм устоял щях да съм устояла щях да съм устояло щяхме да сме устояли
2 лице щеше да си устоял щеше да си устояла щеше да си устояло щяхте да сте устояли
3 лице щеше да е устоял щеше да е устояла щеше да е устояло щяха да са устояли


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоял съм устояла съм устояло съм устояли сме
2 лице устоял си устояла си устояло си устояли сте
3 лице устоял (е) устояла (е) устояло (е) устояли (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице устоял съм устояла съм устояло съм устояли сме
2 лице устоял си устояла си устояло си устояли сте
3 лице устоял (е) устояла (е) устояло (е) устояли (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм устоял била съм устояла било съм устояло били сме устояли
2 лице бил си устоял била си устояла било си устояло били сте устояли
3 лице бил (е) устоял била (е) устояла било (е) устояло били (са) устояли


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да устоя щяла съм да устоя щяло съм да устоя щели сме да устоим
2 лице щял си да устоиш щяла си да устоиш щяло си да устоиш щели сте да устоите
3 лице щял (е) да устои щяла (е) да устои щяло (е) да устои щели (са) да устоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм устоял щяла съм да съм устояла щяло съм да съм устояло щели сме да сме устояли
2 лице щял си да си устоял щяла си да си устояла щяло си да си устояло щели сте да сте устояли
3 лице щял (е) да е устоял щяла (е) да е устояла щяло (е) да е устояло щели (са) да са устояли


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих устоял бих устояла бих устояло бихме устояли
2 лице би устоял би устояла би устояло бихте устояли
3 лице би устоял би устояла би устояло биха устояли


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·той ус·той·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·ял
непълен член ус·то·я·лия
пълен член ус·то·я·ли·ят
женски род ус·то·я·ла
членувано ус·то·я·ла·та
среден род ус·то·я·ло
членувано ус·то·я·ло·то
множествено число ус·то·я·ли
членувано ус·то·я·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·ял
непълен член ус·то·я·лия
пълен член ус·то·я·ли·ят
женски род ус·то·я·ла
членувано ус·то·я·ла·та
среден род ус·то·я·ло
членувано ус·то·я·ло·то
множествено число ус·то·я·ли
членувано ус·то·я·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·то·ящ
непълен член ус·то·я·щия
пълен член ус·то·я·щи·ят
женски род ус·то·я·ща
членувано ус·то·я·ща·та
среден род ус·то·я·що
членувано ус·то·я·що·то
множествено число ус·то·я·щи
членувано ус·то·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·то·ей·ки