Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/успокоявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола успокоявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·по·ко·я·вам ус·по·ко·я·ва·ме
2 лице ус·по·ко·я·ваш ус·по·ко·я·ва·те
3 лице ус·по·ко·я·ва ус·по·ко·я·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·по·ко·я·вах ус·по·ко·я·вах·ме
2 лице ус·по·ко·я·ва ус·по·ко·я·вах·те
3 лице ус·по·ко·я·ва ус·по·ко·я·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ус·по·ко·я·вах ус·по·ко·я·вах·ме
2 лице ус·по·ко·я·ва·ше ус·по·ко·я·вах·те
3 лице ус·по·ко·я·ва·ше ус·по·ко·я·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоявал съм успокоявала съм успокоявало съм успокоявали сме
2 лице успокоявал си успокоявала си успокоявало си успокоявали сте
3 лице успокоявал е успокоявала е успокоявало е успокоявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях успокоявал бях успокоявала бях успокоявало бяхме успокоявали
2 лице беше успокоявал беше успокоявала беше успокоявало бяхте успокоявали
3 лице беше успокоявал беше успокоявала беше успокоявало бяха успокоявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще успокоявам ще успокояваме
2 лице ще успокояваш ще успокоявате
3 лице ще успокоява ще успокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм успокоявал ще съм успокоявала ще съм успокоявало ще сме успокоявали
2 лице ще си успокоявал ще си успокоявала ще си успокоявало ще сте успокоявали
3 лице ще е успокоявал ще е успокоявала ще е успокоявало ще са успокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да успокоявам щяхме да успокояваме
2 лице щеше да успокояваш щяхте да успокоявате
3 лице щеше да успокоява щяха да успокояват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм успокоявал щях да съм успокоявала щях да съм успокоявало щяхме да сме успокоявали
2 лице щеше да си успокоявал щеше да си успокоявала щеше да си успокоявало щяхте да сте успокоявали
3 лице щеше да е успокоявал щеше да е успокоявала щеше да е успокоявало щяха да са успокоявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоявал съм успокоявала съм успокоявало съм успокоявали сме
2 лице успокоявал си успокоявала си успокоявало си успокоявали сте
3 лице успокоявал (е) успокоявала (е) успокоявало (е) успокоявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице успокоявал съм успокоявала съм успокоявало съм успокоявали сме
2 лице успокоявал си успокоявала си успокоявало си успокоявали сте
3 лице успокоявал (е) успокоявала (е) успокоявало (е) успокоявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм успокоявал била съм успокоявала било съм успокоявало били сме успокоявали
2 лице бил си успокоявал била си успокоявала било си успокоявало били сте успокоявали
3 лице бил (е) успокоявал била (е) успокоявала било (е) успокоявало били (са) успокоявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да успокоявам щяла съм да успокоявам щяло съм да успокоявам щели сме да успокояваме
2 лице щял си да успокояваш щяла си да успокояваш щяло си да успокояваш щели сте да успокоявате
3 лице щял (е) да успокоява щяла (е) да успокоява щяло (е) да успокоява щели (са) да успокояват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм успокоявал щяла съм да съм успокоявала щяло съм да съм успокоявало щели сме да сме успокоявали
2 лице щял си да си успокоявал щяла си да си успокоявала щяло си да си успокоявало щели сте да сте успокоявали
3 лице щял (е) да е успокоявал щяла (е) да е успокоявала щяло (е) да е успокоявало щели (са) да са успокоявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих успокоявал бих успокоявала бих успокоявало бихме успокоявали
2 лице би успокоявал би успокоявала би успокоявало бихте успокоявали
3 лице би успокоявал би успокоявала би успокоявало биха успокоявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
ус·по·ко·я·вай ус·по·ко·я·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·по·ко·я·ван
непълен член ус·по·ко·я·ва·ния
пълен член ус·по·ко·я·ва·ни·ят
женски род ус·по·ко·я·ва·на
членувано ус·по·ко·я·ва·на·та
среден род ус·по·ко·я·ва·но
членувано ус·по·ко·я·ва·но·то
множествено число ус·по·ко·я·ва·ни
членувано ус·по·ко·я·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·по·ко·я·вал
непълен член ус·по·ко·я·ва·лия
пълен член ус·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род ус·по·ко·я·ва·ла
членувано ус·по·ко·я·ва·ла·та
среден род ус·по·ко·я·ва·ло
членувано ус·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число ус·по·ко·я·ва·ли
членувано ус·по·ко·я·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·по·ко·я·вал
непълен член ус·по·ко·я·ва·лия
пълен член ус·по·ко·я·ва·ли·ят
женски род ус·по·ко·я·ва·ла
членувано ус·по·ко·я·ва·ла·та
среден род ус·по·ко·я·ва·ло
членувано ус·по·ко·я·ва·ло·то
множествено число ус·по·ко·я·ва·ли
членувано ус·по·ко·я·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род ус·по·ко·я·ващ
непълен член ус·по·ко·я·ва·щия
пълен член ус·по·ко·я·ва·щи·ят
женски род ус·по·ко·я·ва·ща
членувано ус·по·ко·я·ва·ща·та
среден род ус·по·ко·я·ва·що
членувано ус·по·ко·я·ва·що·то
множествено число ус·по·ко·я·ва·щи
членувано ус·по·ко·я·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

ус·по·ко·я·вай·ки