Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/усамотявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола усамотявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя·вам уса·мо·тя·ва·ме
2 лице уса·мо·тя·ваш уса·мо·тя·ва·те
3 лице уса·мо·тя·ва уса·мо·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя·вах уса·мо·тя·вах·ме
2 лице уса·мо·тя·ва уса·мо·тя·вах·те
3 лице уса·мо·тя·ва уса·мо·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя·вах уса·мо·тя·вах·ме
2 лице уса·мо·тя·ва·ше уса·мо·тя·вах·те
3 лице уса·мо·тя·ва·ше уса·мо·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотявал съм усамотявала съм усамотявало съм усамотявали сме
2 лице усамотявал си усамотявала си усамотявало си усамотявали сте
3 лице усамотявал е усамотявала е усамотявало е усамотявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях усамотявал бях усамотявала бях усамотявало бяхме усамотявали
2 лице беше усамотявал беше усамотявала беше усамотявало бяхте усамотявали
3 лице беше усамотявал беше усамотявала беше усамотявало бяха усамотявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще усамотявам ще усамотяваме
2 лице ще усамотяваш ще усамотявате
3 лице ще усамотява ще усамотяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм усамотявал ще съм усамотявала ще съм усамотявало ще сме усамотявали
2 лице ще си усамотявал ще си усамотявала ще си усамотявало ще сте усамотявали
3 лице ще е усамотявал ще е усамотявала ще е усамотявало ще са усамотявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да усамотявам щяхме да усамотяваме
2 лице щеше да усамотяваш щяхте да усамотявате
3 лице щеше да усамотява щяха да усамотяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм усамотявал щях да съм усамотявала щях да съм усамотявало щяхме да сме усамотявали
2 лице щеше да си усамотявал щеше да си усамотявала щеше да си усамотявало щяхте да сте усамотявали
3 лице щеше да е усамотявал щеше да е усамотявала щеше да е усамотявало щяха да са усамотявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотявал съм усамотявала съм усамотявало съм усамотявали сме
2 лице усамотявал си усамотявала си усамотявало си усамотявали сте
3 лице усамотявал (е) усамотявала (е) усамотявало (е) усамотявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотявал съм усамотявала съм усамотявало съм усамотявали сме
2 лице усамотявал си усамотявала си усамотявало си усамотявали сте
3 лице усамотявал (е) усамотявала (е) усамотявало (е) усамотявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм усамотявал била съм усамотявала било съм усамотявало били сме усамотявали
2 лице бил си усамотявал била си усамотявала било си усамотявало били сте усамотявали
3 лице бил (е) усамотявал била (е) усамотявала било (е) усамотявало били (са) усамотявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да усамотявам щяла съм да усамотявам щяло съм да усамотявам щели сме да усамотяваме
2 лице щял си да усамотяваш щяла си да усамотяваш щяло си да усамотяваш щели сте да усамотявате
3 лице щял (е) да усамотява щяла (е) да усамотява щяло (е) да усамотява щели (са) да усамотяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм усамотявал щяла съм да съм усамотявала щяло съм да съм усамотявало щели сме да сме усамотявали
2 лице щял си да си усамотявал щяла си да си усамотявала щяло си да си усамотявало щели сте да сте усамотявали
3 лице щял (е) да е усамотявал щяла (е) да е усамотявала щяло (е) да е усамотявало щели (са) да са усамотявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих усамотявал бих усамотявала бих усамотявало бихме усамотявали
2 лице би усамотявал би усамотявала би усамотявало бихте усамотявали
3 лице би усамотявал би усамотявала би усамотявало биха усамотявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уса·мо·тя·вай уса·мо·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тя·ван
непълен член уса·мо·тя·ва·ния
пълен член уса·мо·тя·ва·ни·ят
женски род уса·мо·тя·ва·на
членувано уса·мо·тя·ва·на·та
среден род уса·мо·тя·ва·но
членувано уса·мо·тя·ва·но·то
множествено число уса·мо·тя·ва·ни
членувано уса·мо·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тя·вал
непълен член уса·мо·тя·ва·лия
пълен член уса·мо·тя·ва·ли·ят
женски род уса·мо·тя·ва·ла
членувано уса·мо·тя·ва·ла·та
среден род уса·мо·тя·ва·ло
членувано уса·мо·тя·ва·ло·то
множествено число уса·мо·тя·ва·ли
членувано уса·мо·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тя·вал
непълен член уса·мо·тя·ва·лия
пълен член уса·мо·тя·ва·ли·ят
женски род уса·мо·тя·ва·ла
членувано уса·мо·тя·ва·ла·та
среден род уса·мо·тя·ва·ло
членувано уса·мо·тя·ва·ло·то
множествено число уса·мо·тя·ва·ли
членувано уса·мо·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тя·ващ
непълен член уса·мо·тя·ва·щия
пълен член уса·мо·тя·ва·щи·ят
женски род уса·мо·тя·ва·ща
членувано уса·мо·тя·ва·ща·та
среден род уса·мо·тя·ва·що
членувано уса·мо·тя·ва·що·то
множествено число уса·мо·тя·ва·щи
членувано уса·мо·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уса·мо·тя·вай·ки