Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/усамотя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола усамотя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тя уса·мо·тим
2 лице уса·мо·тиш уса·мо·ти·те
3 лице уса·мо·ти уса·мо·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тих уса·мо·тих·ме
2 лице уса·мо·ти уса·мо·тих·те
3 лице уса·мо·ти уса·мо·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уса·мо·тях уса·мо·тях·ме
2 лице уса·мо·те·ше уса·мо·тях·те
3 лице уса·мо·те·ше уса·мо·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотил съм усамотила съм усамотило съм усамотили сме
2 лице усамотил си усамотила си усамотило си усамотили сте
3 лице усамотил е усамотила е усамотило е усамотили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях усамотил бях усамотила бях усамотило бяхме усамотили
2 лице беше усамотил беше усамотила беше усамотило бяхте усамотили
3 лице беше усамотил беше усамотила беше усамотило бяха усамотили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще усамотя ще усамотим
2 лице ще усамотиш ще усамотите
3 лице ще усамоти ще усамотят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм усамотил ще съм усамотила ще съм усамотило ще сме усамотили
2 лице ще си усамотил ще си усамотила ще си усамотило ще сте усамотили
3 лице ще е усамотил ще е усамотила ще е усамотило ще са усамотили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да усамотя щяхме да усамотим
2 лице щеше да усамотиш щяхте да усамотите
3 лице щеше да усамоти щяха да усамотят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм усамотил щях да съм усамотила щях да съм усамотило щяхме да сме усамотили
2 лице щеше да си усамотил щеше да си усамотила щеше да си усамотило щяхте да сте усамотили
3 лице щеше да е усамотил щеше да е усамотила щеше да е усамотило щяха да са усамотили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотял съм усамотяла съм усамотяло съм усамотели сме
2 лице усамотял си усамотяла си усамотяло си усамотели сте
3 лице усамотял (е) усамотяла (е) усамотяло (е) усамотели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице усамотил съм усамотила съм усамотило съм усамотили сме
2 лице усамотил си усамотила си усамотило си усамотили сте
3 лице усамотил (е) усамотила (е) усамотило (е) усамотили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм усамотил била съм усамотила било съм усамотило били сме усамотили
2 лице бил си усамотил била си усамотила било си усамотило били сте усамотили
3 лице бил (е) усамотил била (е) усамотила било (е) усамотило били (са) усамотили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да усамотя щяла съм да усамотя щяло съм да усамотя щели сме да усамотим
2 лице щял си да усамотиш щяла си да усамотиш щяло си да усамотиш щели сте да усамотите
3 лице щял (е) да усамоти щяла (е) да усамоти щяло (е) да усамоти щели (са) да усамотят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм усамотил щяла съм да съм усамотила щяло съм да съм усамотило щели сме да сме усамотили
2 лице щял си да си усамотил щяла си да си усамотила щяло си да си усамотило щели сте да сте усамотили
3 лице щял (е) да е усамотил щяла (е) да е усамотила щяло (е) да е усамотило щели (са) да са усамотили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих усамотил бих усамотила бих усамотило бихме усамотили
2 лице би усамотил би усамотила би усамотило бихте усамотили
3 лице би усамотил би усамотила би усамотило биха усамотили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уса·мо·ти уса·мо·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тен
непълен член уса·мо·те·ния
пълен член уса·мо·те·ни·ят
женски род уса·мо·те·на
членувано уса·мо·те·на·та
среден род уса·мо·те·но
членувано уса·мо·те·но·то
множествено число уса·мо·те·ни
членувано уса·мо·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тил
непълен член уса·мо·ти·лия
пълен член уса·мо·ти·ли·ят
женски род уса·мо·ти·ла
членувано уса·мо·ти·ла·та
среден род уса·мо·ти·ло
членувано уса·мо·ти·ло·то
множествено число уса·мо·ти·ли
членувано уса·мо·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тял
непълен член уса·мо·тя·лия
пълен член уса·мо·тя·ли·ят
женски род уса·мо·тя·ла
членувано уса·мо·тя·ла·та
среден род уса·мо·тя·ло
членувано уса·мо·тя·ло·то
множествено число уса·мо·те·ли
членувано уса·мо·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уса·мо·тящ
непълен член уса·мо·тя·щия
пълен член уса·мо·тя·щи·ят
женски род уса·мо·тя·ща
членувано уса·мо·тя·ща·та
среден род уса·мо·тя·що
членувано уса·мо·тя·що·то
множествено число уса·мо·тя·щи
членувано уса·мо·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уса·мо·тей·ки