Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/упълномощя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола упълномощя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·щя упъл·но·мо·щим
2 лице упъл·но·мо·щиш упъл·но·мо·щи·те
3 лице упъл·но·мо·щи упъл·но·мо·щят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·щих упъл·но·мо·щих·ме
2 лице упъл·но·мо·щи упъл·но·мо·щих·те
3 лице упъл·но·мо·щи упъл·но·мо·щи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упъл·но·мо·щях упъл·но·мо·щях·ме
2 лице упъл·но·мо·ще·ше упъл·но·мо·щях·те
3 лице упъл·но·мо·ще·ше упъл·но·мо·щя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощил съм упълномощила съм упълномощило съм упълномощили сме
2 лице упълномощил си упълномощила си упълномощило си упълномощили сте
3 лице упълномощил е упълномощила е упълномощило е упълномощили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упълномощил бях упълномощила бях упълномощило бяхме упълномощили
2 лице беше упълномощил беше упълномощила беше упълномощило бяхте упълномощили
3 лице беше упълномощил беше упълномощила беше упълномощило бяха упълномощили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще упълномощя ще упълномощим
2 лице ще упълномощиш ще упълномощите
3 лице ще упълномощи ще упълномощят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упълномощил ще съм упълномощила ще съм упълномощило ще сме упълномощили
2 лице ще си упълномощил ще си упълномощила ще си упълномощило ще сте упълномощили
3 лице ще е упълномощил ще е упълномощила ще е упълномощило ще са упълномощили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да упълномощя щяхме да упълномощим
2 лице щеше да упълномощиш щяхте да упълномощите
3 лице щеше да упълномощи щяха да упълномощят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упълномощил щях да съм упълномощила щях да съм упълномощило щяхме да сме упълномощили
2 лице щеше да си упълномощил щеше да си упълномощила щеше да си упълномощило щяхте да сте упълномощили
3 лице щеше да е упълномощил щеше да е упълномощила щеше да е упълномощило щяха да са упълномощили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощял съм упълномощяла съм упълномощяло съм упълномощели сме
2 лице упълномощял си упълномощяла си упълномощяло си упълномощели сте
3 лице упълномощял (е) упълномощяла (е) упълномощяло (е) упълномощели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упълномощил съм упълномощила съм упълномощило съм упълномощили сме
2 лице упълномощил си упълномощила си упълномощило си упълномощили сте
3 лице упълномощил (е) упълномощила (е) упълномощило (е) упълномощили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упълномощил била съм упълномощила било съм упълномощило били сме упълномощили
2 лице бил си упълномощил била си упълномощила било си упълномощило били сте упълномощили
3 лице бил (е) упълномощил била (е) упълномощила било (е) упълномощило били (са) упълномощили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упълномощя щяла съм да упълномощя щяло съм да упълномощя щели сме да упълномощим
2 лице щял си да упълномощиш щяла си да упълномощиш щяло си да упълномощиш щели сте да упълномощите
3 лице щял (е) да упълномощи щяла (е) да упълномощи щяло (е) да упълномощи щели (са) да упълномощят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упълномощил щяла съм да съм упълномощила щяло съм да съм упълномощило щели сме да сме упълномощили
2 лице щял си да си упълномощил щяла си да си упълномощила щяло си да си упълномощило щели сте да сте упълномощили
3 лице щял (е) да е упълномощил щяла (е) да е упълномощила щяло (е) да е упълномощило щели (са) да са упълномощили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упълномощил бих упълномощила бих упълномощило бихме упълномощили
2 лице би упълномощил би упълномощила би упълномощило бихте упълномощили
3 лице би упълномощил би упълномощила би упълномощило биха упълномощили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
упъл·но·мо·щи упъл·но·мо·ще·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упъл·но·мо·щен
непълен член упъл·но·мо·ще·ния
пълен член упъл·но·мо·ще·ни·ят
женски род упъл·но·мо·ще·на
членувано упъл·но·мо·ще·на·та
среден род упъл·но·мо·ще·но
членувано упъл·но·мо·ще·но·то
множествено число упъл·но·мо·ще·ни
членувано упъл·но·мо·ще·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упъл·но·мо·щил
непълен член упъл·но·мо·щи·лия
пълен член упъл·но·мо·щи·ли·ят
женски род упъл·но·мо·щи·ла
членувано упъл·но·мо·щи·ла·та
среден род упъл·но·мо·щи·ло
членувано упъл·но·мо·щи·ло·то
множествено число упъл·но·мо·щи·ли
членувано упъл·но·мо·щи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упъл·но·мо·щял
непълен член упъл·но·мо·щя·лия
пълен член упъл·но·мо·щя·ли·ят
женски род упъл·но·мо·щя·ла
членувано упъл·но·мо·щя·ла·та
среден род упъл·но·мо·щя·ло
членувано упъл·но·мо·щя·ло·то
множествено число упъл·но·мо·ще·ли
членувано упъл·но·мо·ще·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упъл·но·мо·щящ
непълен член упъл·но·мо·щя·щия
пълен член упъл·но·мо·щя·щи·ят
женски род упъл·но·мо·щя·ща
членувано упъл·но·мо·щя·ща·та
среден род упъл·но·мо·щя·що
членувано упъл·но·мо·щя·що·то
множествено число упъл·но·мо·щя·щи
членувано упъл·но·мо·щя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

упъл·но·мо·щей·ки