Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/упорствувам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола упорствувам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упор·с·т·ву·вам упор·с·т·ву·ва·ме
2 лице упор·с·т·ву·ваш упор·с·т·ву·ва·те
3 лице упор·с·т·ву·ва упор·с·т·ву·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упор·с·т·ву·вах упор·с·т·ву·вах·ме
2 лице упор·с·т·ву·ва упор·с·т·ву·вах·те
3 лице упор·с·т·ву·ва упор·с·т·ву·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упор·с·т·ву·вах упор·с·т·ву·вах·ме
2 лице упор·с·т·ву·ва·ше упор·с·т·ву·вах·те
3 лице упор·с·т·ву·ва·ше упор·с·т·ву·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упорствувал съм упорствувала съм упорствувало съм упорствували сме
2 лице упорствувал си упорствувала си упорствувало си упорствували сте
3 лице упорствувал е упорствувала е упорствувало е упорствували са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упорствувал бях упорствувала бях упорствувало бяхме упорствували
2 лице беше упорствувал беше упорствувала беше упорствувало бяхте упорствували
3 лице беше упорствувал беше упорствувала беше упорствувало бяха упорствували


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще упорствувам ще упорствуваме
2 лице ще упорствуваш ще упорствувате
3 лице ще упорствува ще упорствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упорствувал ще съм упорствувала ще съм упорствувало ще сме упорствували
2 лице ще си упорствувал ще си упорствувала ще си упорствувало ще сте упорствували
3 лице ще е упорствувал ще е упорствувала ще е упорствувало ще са упорствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да упорствувам щяхме да упорствуваме
2 лице щеше да упорствуваш щяхте да упорствувате
3 лице щеше да упорствува щяха да упорствуват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упорствувал щях да съм упорствувала щях да съм упорствувало щяхме да сме упорствували
2 лице щеше да си упорствувал щеше да си упорствувала щеше да си упорствувало щяхте да сте упорствували
3 лице щеше да е упорствувал щеше да е упорствувала щеше да е упорствувало щяха да са упорствували


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упорствувал съм упорствувала съм упорствувало съм упорствували сме
2 лице упорствувал си упорствувала си упорствувало си упорствували сте
3 лице упорствувал (е) упорствувала (е) упорствувало (е) упорствували (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упорствувал съм упорствувала съм упорствувало съм упорствували сме
2 лице упорствувал си упорствувала си упорствувало си упорствували сте
3 лице упорствувал (е) упорствувала (е) упорствувало (е) упорствували (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упорствувал била съм упорствувала било съм упорствувало били сме упорствували
2 лице бил си упорствувал била си упорствувала било си упорствувало били сте упорствували
3 лице бил (е) упорствувал била (е) упорствувала било (е) упорствувало били (са) упорствували


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упорствувам щяла съм да упорствувам щяло съм да упорствувам щели сме да упорствуваме
2 лице щял си да упорствуваш щяла си да упорствуваш щяло си да упорствуваш щели сте да упорствувате
3 лице щял (е) да упорствува щяла (е) да упорствува щяло (е) да упорствува щели (са) да упорствуват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упорствувал щяла съм да съм упорствувала щяло съм да съм упорствувало щели сме да сме упорствували
2 лице щял си да си упорствувал щяла си да си упорствувала щяло си да си упорствувало щели сте да сте упорствували
3 лице щял (е) да е упорствувал щяла (е) да е упорствувала щяло (е) да е упорствувало щели (са) да са упорствували


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упорствувал бих упорствувала бих упорствувало бихме упорствували
2 лице би упорствувал би упорствувала би упорствувало бихте упорствували
3 лице би упорствувал би упорствувала би упорствувало биха упорствували


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
упор·с·т·ву·вай упор·с·т·ву·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·ву·ван
непълен член упор·с·т·ву·ва·ния
пълен член упор·с·т·ву·ва·ни·ят
женски род упор·с·т·ву·ва·на
членувано упор·с·т·ву·ва·на·та
среден род упор·с·т·ву·ва·но
членувано упор·с·т·ву·ва·но·то
множествено число упор·с·т·ву·ва·ни
членувано упор·с·т·ву·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·ву·вал
непълен член упор·с·т·ву·ва·лия
пълен член упор·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род упор·с·т·ву·ва·ла
членувано упор·с·т·ву·ва·ла·та
среден род упор·с·т·ву·ва·ло
членувано упор·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число упор·с·т·ву·ва·ли
членувано упор·с·т·ву·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·ву·вал
непълен член упор·с·т·ву·ва·лия
пълен член упор·с·т·ву·ва·ли·ят
женски род упор·с·т·ву·ва·ла
членувано упор·с·т·ву·ва·ла·та
среден род упор·с·т·ву·ва·ло
членувано упор·с·т·ву·ва·ло·то
множествено число упор·с·т·ву·ва·ли
членувано упор·с·т·ву·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·ву·ващ
непълен член упор·с·т·ву·ва·щия
пълен член упор·с·т·ву·ва·щи·ят
женски род упор·с·т·ву·ва·ща
членувано упор·с·т·ву·ва·ща·та
среден род упор·с·т·ву·ва·що
членувано упор·с·т·ву·ва·що·то
множествено число упор·с·т·ву·ва·щи
членувано упор·с·т·ву·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

упор·с·т·ву·вай·ки