Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/упорствам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола упорствам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упор·с·т·вам упор·с·т·ва·ме
2 лице упор·с·т·ваш упор·с·т·ва·те
3 лице упор·с·т·ва упор·с·т·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упор·с·т·вах упор·с·т·вах·ме
2 лице упор·с·т·ва упор·с·т·вах·те
3 лице упор·с·т·ва упор·с·т·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице упор·с·т·вах упор·с·т·вах·ме
2 лице упор·с·т·ва·ше упор·с·т·вах·те
3 лице упор·с·т·ва·ше упор·с·т·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упорствал съм упорствала съм упорствало съм упорствали сме
2 лице упорствал си упорствала си упорствало си упорствали сте
3 лице упорствал е упорствала е упорствало е упорствали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях упорствал бях упорствала бях упорствало бяхме упорствали
2 лице беше упорствал беше упорствала беше упорствало бяхте упорствали
3 лице беше упорствал беше упорствала беше упорствало бяха упорствали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще упорствам ще упорстваме
2 лице ще упорстваш ще упорствате
3 лице ще упорства ще упорстват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм упорствал ще съм упорствала ще съм упорствало ще сме упорствали
2 лице ще си упорствал ще си упорствала ще си упорствало ще сте упорствали
3 лице ще е упорствал ще е упорствала ще е упорствало ще са упорствали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да упорствам щяхме да упорстваме
2 лице щеше да упорстваш щяхте да упорствате
3 лице щеше да упорства щяха да упорстват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм упорствал щях да съм упорствала щях да съм упорствало щяхме да сме упорствали
2 лице щеше да си упорствал щеше да си упорствала щеше да си упорствало щяхте да сте упорствали
3 лице щеше да е упорствал щеше да е упорствала щеше да е упорствало щяха да са упорствали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упорствал съм упорствала съм упорствало съм упорствали сме
2 лице упорствал си упорствала си упорствало си упорствали сте
3 лице упорствал (е) упорствала (е) упорствало (е) упорствали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице упорствал съм упорствала съм упорствало съм упорствали сме
2 лице упорствал си упорствала си упорствало си упорствали сте
3 лице упорствал (е) упорствала (е) упорствало (е) упорствали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм упорствал била съм упорствала било съм упорствало били сме упорствали
2 лице бил си упорствал била си упорствала било си упорствало били сте упорствали
3 лице бил (е) упорствал била (е) упорствала било (е) упорствало били (са) упорствали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да упорствам щяла съм да упорствам щяло съм да упорствам щели сме да упорстваме
2 лице щял си да упорстваш щяла си да упорстваш щяло си да упорстваш щели сте да упорствате
3 лице щял (е) да упорства щяла (е) да упорства щяло (е) да упорства щели (са) да упорстват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм упорствал щяла съм да съм упорствала щяло съм да съм упорствало щели сме да сме упорствали
2 лице щял си да си упорствал щяла си да си упорствала щяло си да си упорствало щели сте да сте упорствали
3 лице щял (е) да е упорствал щяла (е) да е упорствала щяло (е) да е упорствало щели (са) да са упорствали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих упорствал бих упорствала бих упорствало бихме упорствали
2 лице би упорствал би упорствала би упорствало бихте упорствали
3 лице би упорствал би упорствала би упорствало биха упорствали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
упор·с·т·вай упор·с·т·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·ван
непълен член упор·с·т·ва·ния
пълен член упор·с·т·ва·ни·ят
женски род упор·с·т·ва·на
членувано упор·с·т·ва·на·та
среден род упор·с·т·ва·но
членувано упор·с·т·ва·но·то
множествено число упор·с·т·ва·ни
членувано упор·с·т·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·вал
непълен член упор·с·т·ва·лия
пълен член упор·с·т·ва·ли·ят
женски род упор·с·т·ва·ла
членувано упор·с·т·ва·ла·та
среден род упор·с·т·ва·ло
членувано упор·с·т·ва·ло·то
множествено число упор·с·т·ва·ли
членувано упор·с·т·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·вал
непълен член упор·с·т·ва·лия
пълен член упор·с·т·ва·ли·ят
женски род упор·с·т·ва·ла
членувано упор·с·т·ва·ла·та
среден род упор·с·т·ва·ло
членувано упор·с·т·ва·ло·то
множествено число упор·с·т·ва·ли
членувано упор·с·т·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род упор·с·т·ващ
непълен член упор·с·т·ва·щия
пълен член упор·с·т·ва·щи·ят
женски род упор·с·т·ва·ща
членувано упор·с·т·ва·ща·та
среден род упор·с·т·ва·що
членувано упор·с·т·ва·що·то
множествено число упор·с·т·ва·щи
членувано упор·с·т·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

упор·с·т·вай·ки