Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/умопобърквам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола умопобърквам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице умо·по·бър·к·вам умо·по·бър·к·ва·ме
2 лице умо·по·бър·к·ваш умо·по·бър·к·ва·те
3 лице умо·по·бър·к·ва умо·по·бър·к·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице умо·по·бър·к·вах умо·по·бър·к·вах·ме
2 лице умо·по·бър·к·ва умо·по·бър·к·вах·те
3 лице умо·по·бър·к·ва умо·по·бър·к·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице умо·по·бър·к·вах умо·по·бър·к·вах·ме
2 лице умо·по·бър·к·ва·ше умо·по·бър·к·вах·те
3 лице умо·по·бър·к·ва·ше умо·по·бър·к·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умопобърквал съм умопобърквала съм умопобърквало съм умопобърквали сме
2 лице умопобърквал си умопобърквала си умопобърквало си умопобърквали сте
3 лице умопобърквал е умопобърквала е умопобърквало е умопобърквали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях умопобърквал бях умопобърквала бях умопобърквало бяхме умопобърквали
2 лице беше умопобърквал беше умопобърквала беше умопобърквало бяхте умопобърквали
3 лице беше умопобърквал беше умопобърквала беше умопобърквало бяха умопобърквали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще умопобърквам ще умопобъркваме
2 лице ще умопобъркваш ще умопобърквате
3 лице ще умопобърква ще умопобъркват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм умопобърквал ще съм умопобърквала ще съм умопобърквало ще сме умопобърквали
2 лице ще си умопобърквал ще си умопобърквала ще си умопобърквало ще сте умопобърквали
3 лице ще е умопобърквал ще е умопобърквала ще е умопобърквало ще са умопобърквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да умопобърквам щяхме да умопобъркваме
2 лице щеше да умопобъркваш щяхте да умопобърквате
3 лице щеше да умопобърква щяха да умопобъркват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм умопобърквал щях да съм умопобърквала щях да съм умопобърквало щяхме да сме умопобърквали
2 лице щеше да си умопобърквал щеше да си умопобърквала щеше да си умопобърквало щяхте да сте умопобърквали
3 лице щеше да е умопобърквал щеше да е умопобърквала щеше да е умопобърквало щяха да са умопобърквали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умопобърквал съм умопобърквала съм умопобърквало съм умопобърквали сме
2 лице умопобърквал си умопобърквала си умопобърквало си умопобърквали сте
3 лице умопобърквал (е) умопобърквала (е) умопобърквало (е) умопобърквали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице умопобърквал съм умопобърквала съм умопобърквало съм умопобърквали сме
2 лице умопобърквал си умопобърквала си умопобърквало си умопобърквали сте
3 лице умопобърквал (е) умопобърквала (е) умопобърквало (е) умопобърквали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм умопобърквал била съм умопобърквала било съм умопобърквало били сме умопобърквали
2 лице бил си умопобърквал била си умопобърквала било си умопобърквало били сте умопобърквали
3 лице бил (е) умопобърквал била (е) умопобърквала било (е) умопобърквало били (са) умопобърквали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да умопобърквам щяла съм да умопобърквам щяло съм да умопобърквам щели сме да умопобъркваме
2 лице щял си да умопобъркваш щяла си да умопобъркваш щяло си да умопобъркваш щели сте да умопобърквате
3 лице щял (е) да умопобърква щяла (е) да умопобърква щяло (е) да умопобърква щели (са) да умопобъркват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм умопобърквал щяла съм да съм умопобърквала щяло съм да съм умопобърквало щели сме да сме умопобърквали
2 лице щял си да си умопобърквал щяла си да си умопобърквала щяло си да си умопобърквало щели сте да сте умопобърквали
3 лице щял (е) да е умопобърквал щяла (е) да е умопобърквала щяло (е) да е умопобърквало щели (са) да са умопобърквали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих умопобърквал бих умопобърквала бих умопобърквало бихме умопобърквали
2 лице би умопобърквал би умопобърквала би умопобърквало бихте умопобърквали
3 лице би умопобърквал би умопобърквала би умопобърквало биха умопобърквали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
умо·по·бър·к·вай умо·по·бър·к·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род умо·по·бър·к·ван
непълен член умо·по·бър·к·ва·ния
пълен член умо·по·бър·к·ва·ни·ят
женски род умо·по·бър·к·ва·на
членувано умо·по·бър·к·ва·на·та
среден род умо·по·бър·к·ва·но
членувано умо·по·бър·к·ва·но·то
множествено число умо·по·бър·к·ва·ни
членувано умо·по·бър·к·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род умо·по·бър·к·вал
непълен член умо·по·бър·к·ва·лия
пълен член умо·по·бър·к·ва·ли·ят
женски род умо·по·бър·к·ва·ла
членувано умо·по·бър·к·ва·ла·та
среден род умо·по·бър·к·ва·ло
членувано умо·по·бър·к·ва·ло·то
множествено число умо·по·бър·к·ва·ли
членувано умо·по·бър·к·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род умо·по·бър·к·вал
непълен член умо·по·бър·к·ва·лия
пълен член умо·по·бър·к·ва·ли·ят
женски род умо·по·бър·к·ва·ла
членувано умо·по·бър·к·ва·ла·та
среден род умо·по·бър·к·ва·ло
членувано умо·по·бър·к·ва·ло·то
множествено число умо·по·бър·к·ва·ли
членувано умо·по·бър·к·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род умо·по·бър·к·ващ
непълен член умо·по·бър·к·ва·щия
пълен член умо·по·бър·к·ва·щи·ят
женски род умо·по·бър·к·ва·ща
членувано умо·по·бър·к·ва·ща·та
среден род умо·по·бър·к·ва·що
членувано умо·по·бър·к·ва·що·то
множествено число умо·по·бър·к·ва·щи
членувано умо·по·бър·к·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

умо·по·бър·к·вай·ки