Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/узаконя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола узаконя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уза·ко·ня уза·ко·ним
2 лице уза·ко·ниш уза·ко·ни·те
3 лице уза·ко·ни уза·ко·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уза·ко·них уза·ко·них·ме
2 лице уза·ко·ни уза·ко·них·те
3 лице уза·ко·ни уза·ко·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уза·ко·нях уза·ко·нях·ме
2 лице уза·ко·не·ше уза·ко·нях·те
3 лице уза·ко·не·ше уза·ко·ня·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице узаконил съм узаконила съм узаконило съм узаконили сме
2 лице узаконил си узаконила си узаконило си узаконили сте
3 лице узаконил е узаконила е узаконило е узаконили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях узаконил бях узаконила бях узаконило бяхме узаконили
2 лице беше узаконил беше узаконила беше узаконило бяхте узаконили
3 лице беше узаконил беше узаконила беше узаконило бяха узаконили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще узаконя ще узаконим
2 лице ще узакониш ще узаконите
3 лице ще узакони ще узаконят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм узаконил ще съм узаконила ще съм узаконило ще сме узаконили
2 лице ще си узаконил ще си узаконила ще си узаконило ще сте узаконили
3 лице ще е узаконил ще е узаконила ще е узаконило ще са узаконили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да узаконя щяхме да узаконим
2 лице щеше да узакониш щяхте да узаконите
3 лице щеше да узакони щяха да узаконят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм узаконил щях да съм узаконила щях да съм узаконило щяхме да сме узаконили
2 лице щеше да си узаконил щеше да си узаконила щеше да си узаконило щяхте да сте узаконили
3 лице щеше да е узаконил щеше да е узаконила щеше да е узаконило щяха да са узаконили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице узаконял съм узаконяла съм узаконяло съм узаконели сме
2 лице узаконял си узаконяла си узаконяло си узаконели сте
3 лице узаконял (е) узаконяла (е) узаконяло (е) узаконели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице узаконил съм узаконила съм узаконило съм узаконили сме
2 лице узаконил си узаконила си узаконило си узаконили сте
3 лице узаконил (е) узаконила (е) узаконило (е) узаконили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм узаконил била съм узаконила било съм узаконило били сме узаконили
2 лице бил си узаконил била си узаконила било си узаконило били сте узаконили
3 лице бил (е) узаконил била (е) узаконила било (е) узаконило били (са) узаконили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да узаконя щяла съм да узаконя щяло съм да узаконя щели сме да узаконим
2 лице щял си да узакониш щяла си да узакониш щяло си да узакониш щели сте да узаконите
3 лице щял (е) да узакони щяла (е) да узакони щяло (е) да узакони щели (са) да узаконят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм узаконил щяла съм да съм узаконила щяло съм да съм узаконило щели сме да сме узаконили
2 лице щял си да си узаконил щяла си да си узаконила щяло си да си узаконило щели сте да сте узаконили
3 лице щял (е) да е узаконил щяла (е) да е узаконила щяло (е) да е узаконило щели (са) да са узаконили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих узаконил бих узаконила бих узаконило бихме узаконили
2 лице би узаконил би узаконила би узаконило бихте узаконили
3 лице би узаконил би узаконила би узаконило биха узаконили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уза·ко·ни уза·ко·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уза·ко·нен
непълен член уза·ко·не·ния
пълен член уза·ко·не·ни·ят
женски род уза·ко·не·на
членувано уза·ко·не·на·та
среден род уза·ко·не·но
членувано уза·ко·не·но·то
множествено число уза·ко·не·ни
членувано уза·ко·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уза·ко·нил
непълен член уза·ко·ни·лия
пълен член уза·ко·ни·ли·ят
женски род уза·ко·ни·ла
членувано уза·ко·ни·ла·та
среден род уза·ко·ни·ло
членувано уза·ко·ни·ло·то
множествено число уза·ко·ни·ли
членувано уза·ко·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уза·ко·нял
непълен член уза·ко·ня·лия
пълен член уза·ко·ня·ли·ят
женски род уза·ко·ня·ла
членувано уза·ко·ня·ла·та
среден род уза·ко·ня·ло
членувано уза·ко·ня·ло·то
множествено число уза·ко·не·ли
членувано уза·ко·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уза·ко·нящ
непълен член уза·ко·ня·щия
пълен член уза·ко·ня·щи·ят
женски род уза·ко·ня·ща
членувано уза·ко·ня·ща·та
среден род уза·ко·ня·що
членувано уза·ко·ня·що·то
множествено число уза·ко·ня·щи
членувано уза·ко·ня·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уза·ко·ней·ки