Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/удостоверя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола удостоверя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице удос·то·ве·ря удос·то·ве·рим
2 лице удос·то·ве·риш удос·то·ве·ри·те
3 лице удос·то·ве·ри удос·то·ве·рят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице удос·то·ве·рих удос·то·ве·рих·ме
2 лице удос·то·ве·ри удос·то·ве·рих·те
3 лице удос·то·ве·ри удос·то·ве·ри·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице удос·то·ве·рях удос·то·ве·рях·ме
2 лице удос·то·ве·ре·ше удос·то·ве·рях·те
3 лице удос·то·ве·ре·ше удос·то·ве·ря·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверил съм удостоверила съм удостоверило съм удостоверили сме
2 лице удостоверил си удостоверила си удостоверило си удостоверили сте
3 лице удостоверил е удостоверила е удостоверило е удостоверили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удостоверил бях удостоверила бях удостоверило бяхме удостоверили
2 лице беше удостоверил беше удостоверила беше удостоверило бяхте удостоверили
3 лице беше удостоверил беше удостоверила беше удостоверило бяха удостоверили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще удостоверя ще удостоверим
2 лице ще удостовериш ще удостоверите
3 лице ще удостовери ще удостоверят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удостоверил ще съм удостоверила ще съм удостоверило ще сме удостоверили
2 лице ще си удостоверил ще си удостоверила ще си удостоверило ще сте удостоверили
3 лице ще е удостоверил ще е удостоверила ще е удостоверило ще са удостоверили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да удостоверя щяхме да удостоверим
2 лице щеше да удостовериш щяхте да удостоверите
3 лице щеше да удостовери щяха да удостоверят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удостоверил щях да съм удостоверила щях да съм удостоверило щяхме да сме удостоверили
2 лице щеше да си удостоверил щеше да си удостоверила щеше да си удостоверило щяхте да сте удостоверили
3 лице щеше да е удостоверил щеше да е удостоверила щеше да е удостоверило щяха да са удостоверили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверял съм удостоверяла съм удостоверяло съм удостоверели сме
2 лице удостоверял си удостоверяла си удостоверяло си удостоверели сте
3 лице удостоверял (е) удостоверяла (е) удостоверяло (е) удостоверели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удостоверил съм удостоверила съм удостоверило съм удостоверили сме
2 лице удостоверил си удостоверила си удостоверило си удостоверили сте
3 лице удостоверил (е) удостоверила (е) удостоверило (е) удостоверили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удостоверил била съм удостоверила било съм удостоверило били сме удостоверили
2 лице бил си удостоверил била си удостоверила било си удостоверило били сте удостоверили
3 лице бил (е) удостоверил била (е) удостоверила било (е) удостоверило били (са) удостоверили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удостоверя щяла съм да удостоверя щяло съм да удостоверя щели сме да удостоверим
2 лице щял си да удостовериш щяла си да удостовериш щяло си да удостовериш щели сте да удостоверите
3 лице щял (е) да удостовери щяла (е) да удостовери щяло (е) да удостовери щели (са) да удостоверят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удостоверил щяла съм да съм удостоверила щяло съм да съм удостоверило щели сме да сме удостоверили
2 лице щял си да си удостоверил щяла си да си удостоверила щяло си да си удостоверило щели сте да сте удостоверили
3 лице щял (е) да е удостоверил щяла (е) да е удостоверила щяло (е) да е удостоверило щели (са) да са удостоверили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удостоверил бих удостоверила бих удостоверило бихме удостоверили
2 лице би удостоверил би удостоверила би удостоверило бихте удостоверили
3 лице би удостоверил би удостоверила би удостоверило биха удостоверили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
удос·то·ве·ри удос·то·ве·ре·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удос·то·ве·рен
непълен член удос·то·ве·ре·ния
пълен член удос·то·ве·ре·ни·ят
женски род удос·то·ве·ре·на
членувано удос·то·ве·ре·на·та
среден род удос·то·ве·ре·но
членувано удос·то·ве·ре·но·то
множествено число удос·то·ве·ре·ни
членувано удос·то·ве·ре·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удос·то·ве·рил
непълен член удос·то·ве·ри·лия
пълен член удос·то·ве·ри·ли·ят
женски род удос·то·ве·ри·ла
членувано удос·то·ве·ри·ла·та
среден род удос·то·ве·ри·ло
членувано удос·то·ве·ри·ло·то
множествено число удос·то·ве·ри·ли
членувано удос·то·ве·ри·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удос·то·ве·рял
непълен член удос·то·ве·ря·лия
пълен член удос·то·ве·ря·ли·ят
женски род удос·то·ве·ря·ла
членувано удос·то·ве·ря·ла·та
среден род удос·то·ве·ря·ло
членувано удос·то·ве·ря·ло·то
множествено число удос·то·ве·ре·ли
членувано удос·то·ве·ре·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род удос·то·ве·рящ
непълен член удос·то·ве·ря·щия
пълен член удос·то·ве·ря·щи·ят
женски род удос·то·ве·ря·ща
членувано удос·то·ве·ря·ща·та
среден род удос·то·ве·ря·що
членувано удос·то·ве·ря·що·то
множествено число удос·то·ве·ря·щи
членувано удос·то·ве·ря·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

удос·то·ве·рей·ки