Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/удвоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола удвоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уд·воя уд·во·им
2 лице уд·во·иш уд·во·и·те
3 лице уд·вои уд·во·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уд·во·их уд·во·их·ме
2 лице уд·вои уд·во·их·те
3 лице уд·вои уд·во·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уд·во·ях уд·во·ях·ме
2 лице уд·во·е·ше уд·во·ях·те
3 лице уд·во·е·ше уд·во·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удвоил съм удвоила съм удвоило съм удвоили сме
2 лице удвоил си удвоила си удвоило си удвоили сте
3 лице удвоил е удвоила е удвоило е удвоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях удвоил бях удвоила бях удвоило бяхме удвоили
2 лице беше удвоил беше удвоила беше удвоило бяхте удвоили
3 лице беше удвоил беше удвоила беше удвоило бяха удвоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще удвоя ще удвоим
2 лице ще удвоиш ще удвоите
3 лице ще удвои ще удвоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм удвоил ще съм удвоила ще съм удвоило ще сме удвоили
2 лице ще си удвоил ще си удвоила ще си удвоило ще сте удвоили
3 лице ще е удвоил ще е удвоила ще е удвоило ще са удвоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да удвоя щяхме да удвоим
2 лице щеше да удвоиш щяхте да удвоите
3 лице щеше да удвои щяха да удвоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм удвоил щях да съм удвоила щях да съм удвоило щяхме да сме удвоили
2 лице щеше да си удвоил щеше да си удвоила щеше да си удвоило щяхте да сте удвоили
3 лице щеше да е удвоил щеше да е удвоила щеше да е удвоило щяха да са удвоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удвоял съм удвояла съм удвояло съм удвоели сме
2 лице удвоял си удвояла си удвояло си удвоели сте
3 лице удвоял (е) удвояла (е) удвояло (е) удвоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице удвоил съм удвоила съм удвоило съм удвоили сме
2 лице удвоил си удвоила си удвоило си удвоили сте
3 лице удвоил (е) удвоила (е) удвоило (е) удвоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм удвоил била съм удвоила било съм удвоило били сме удвоили
2 лице бил си удвоил била си удвоила било си удвоило били сте удвоили
3 лице бил (е) удвоил била (е) удвоила било (е) удвоило били (са) удвоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да удвоя щяла съм да удвоя щяло съм да удвоя щели сме да удвоим
2 лице щял си да удвоиш щяла си да удвоиш щяло си да удвоиш щели сте да удвоите
3 лице щял (е) да удвои щяла (е) да удвои щяло (е) да удвои щели (са) да удвоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм удвоил щяла съм да съм удвоила щяло съм да съм удвоило щели сме да сме удвоили
2 лице щял си да си удвоил щяла си да си удвоила щяло си да си удвоило щели сте да сте удвоили
3 лице щял (е) да е удвоил щяла (е) да е удвоила щяло (е) да е удвоило щели (са) да са удвоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих удвоил бих удвоила бих удвоило бихме удвоили
2 лице би удвоил би удвоила би удвоило бихте удвоили
3 лице би удвоил би удвоила би удвоило биха удвоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уд·вой уд·вой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уд·во·ен
непълен член уд·во·е·ния
пълен член уд·во·е·ни·ят
женски род уд·во·е·на
членувано уд·во·е·на·та
среден род уд·во·е·но
членувано уд·во·е·но·то
множествено число уд·во·е·ни
членувано уд·во·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уд·во·ил
непълен член уд·во·и·лия
пълен член уд·во·и·ли·ят
женски род уд·во·и·ла
членувано уд·во·и·ла·та
среден род уд·во·и·ло
членувано уд·во·и·ло·то
множествено число уд·во·и·ли
членувано уд·во·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уд·во·ял
непълен член уд·во·я·лия
пълен член уд·во·я·ли·ят
женски род уд·во·я·ла
членувано уд·во·я·ла·та
среден род уд·во·я·ло
членувано уд·во·я·ло·то
множествено число уд·во·е·ли
членувано уд·во·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уд·во·ящ
непълен член уд·во·я·щия
пълен член уд·во·я·щи·ят
женски род уд·во·я·ща
членувано уд·во·я·ща·та
среден род уд·во·я·що
членувано уд·во·я·що·то
множествено число уд·во·я·щи
членувано уд·во·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уд·во·ей·ки