Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/угодя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола угодя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уго·дя уго·дим
2 лице уго·диш уго·ди·те
3 лице уго·ди уго·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уго·дих уго·дих·ме
2 лице уго·ди уго·дих·те
3 лице уго·ди уго·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице уго·дях уго·дях·ме
2 лице уго·де·ше уго·дях·те
3 лице уго·де·ше уго·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице угодил съм угодила съм угодило съм угодили сме
2 лице угодил си угодила си угодило си угодили сте
3 лице угодил е угодила е угодило е угодили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях угодил бях угодила бях угодило бяхме угодили
2 лице беше угодил беше угодила беше угодило бяхте угодили
3 лице беше угодил беше угодила беше угодило бяха угодили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще угодя ще угодим
2 лице ще угодиш ще угодите
3 лице ще угоди ще угодят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм угодил ще съм угодила ще съм угодило ще сме угодили
2 лице ще си угодил ще си угодила ще си угодило ще сте угодили
3 лице ще е угодил ще е угодила ще е угодило ще са угодили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да угодя щяхме да угодим
2 лице щеше да угодиш щяхте да угодите
3 лице щеше да угоди щяха да угодят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм угодил щях да съм угодила щях да съм угодило щяхме да сме угодили
2 лице щеше да си угодил щеше да си угодила щеше да си угодило щяхте да сте угодили
3 лице щеше да е угодил щеше да е угодила щеше да е угодило щяха да са угодили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице угодял съм угодяла съм угодяло съм угодели сме
2 лице угодял си угодяла си угодяло си угодели сте
3 лице угодял (е) угодяла (е) угодяло (е) угодели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице угодил съм угодила съм угодило съм угодили сме
2 лице угодил си угодила си угодило си угодили сте
3 лице угодил (е) угодила (е) угодило (е) угодили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм угодил била съм угодила било съм угодило били сме угодили
2 лице бил си угодил била си угодила било си угодило били сте угодили
3 лице бил (е) угодил била (е) угодила било (е) угодило били (са) угодили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да угодя щяла съм да угодя щяло съм да угодя щели сме да угодим
2 лице щял си да угодиш щяла си да угодиш щяло си да угодиш щели сте да угодите
3 лице щял (е) да угоди щяла (е) да угоди щяло (е) да угоди щели (са) да угодят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм угодил щяла съм да съм угодила щяло съм да съм угодило щели сме да сме угодили
2 лице щял си да си угодил щяла си да си угодила щяло си да си угодило щели сте да сте угодили
3 лице щял (е) да е угодил щяла (е) да е угодила щяло (е) да е угодило щели (са) да са угодили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих угодил бих угодила бих угодило бихме угодили
2 лице би угодил би угодила би угодило бихте угодили
3 лице би угодил би угодила би угодило биха угодили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
уго·ди уго·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·ден
непълен член уго·де·ния
пълен член уго·де·ни·ят
женски род уго·де·на
членувано уго·де·на·та
среден род уго·де·но
членувано уго·де·но·то
множествено число уго·де·ни
членувано уго·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·дил
непълен член уго·ди·лия
пълен член уго·ди·ли·ят
женски род уго·ди·ла
членувано уго·ди·ла·та
среден род уго·ди·ло
членувано уго·ди·ло·то
множествено число уго·ди·ли
членувано уго·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·дял
непълен член уго·дя·лия
пълен член уго·дя·ли·ят
женски род уго·дя·ла
членувано уго·дя·ла·та
среден род уго·дя·ло
членувано уго·дя·ло·то
множествено число уго·де·ли
членувано уго·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род уго·дящ
непълен член уго·дя·щия
пълен член уго·дя·щи·ят
женски род уго·дя·ща
членувано уго·дя·ща·та
среден род уго·дя·що
членувано уго·дя·що·то
множествено число уго·дя·щи
членувано уго·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

уго·дей·ки