Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/угоднича

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола угоднича. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице угод·ни·ча угод·ни·чим
2 лице угод·ни·чиш угод·ни·чи·те
3 лице угод·ни·чи угод·ни·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице угод·ни·чих угод·ни·чих·ме
2 лице угод·ни·чи угод·ни·чих·те
3 лице угод·ни·чи угод·ни·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице угод·ни·чех угод·ни·чех·ме
2 лице угод·ни·че·ше угод·ни·чех·те
3 лице угод·ни·че·ше угод·ни·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице угодничил съм угодничила съм угодничило съм угодничили сме
2 лице угодничил си угодничила си угодничило си угодничили сте
3 лице угодничил е угодничила е угодничило е угодничили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях угодничил бях угодничила бях угодничило бяхме угодничили
2 лице беше угодничил беше угодничила беше угодничило бяхте угодничили
3 лице беше угодничил беше угодничила беше угодничило бяха угодничили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще угоднича ще угодничим
2 лице ще угодничиш ще угодничите
3 лице ще угодничи ще угодничат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм угодничил ще съм угодничила ще съм угодничило ще сме угодничили
2 лице ще си угодничил ще си угодничила ще си угодничило ще сте угодничили
3 лице ще е угодничил ще е угодничила ще е угодничило ще са угодничили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да угоднича щяхме да угодничим
2 лице щеше да угодничиш щяхте да угодничите
3 лице щеше да угодничи щяха да угодничат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм угодничил щях да съм угодничила щях да съм угодничило щяхме да сме угодничили
2 лице щеше да си угодничил щеше да си угодничила щеше да си угодничило щяхте да сте угодничили
3 лице щеше да е угодничил щеше да е угодничила щеше да е угодничило щяха да са угодничили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице угодничел съм угодничела съм угодничело съм угодничели сме
2 лице угодничел си угодничела си угодничело си угодничели сте
3 лице угодничел (е) угодничела (е) угодничело (е) угодничели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице угодничил съм угодничила съм угодничило съм угодничили сме
2 лице угодничил си угодничила си угодничило си угодничили сте
3 лице угодничил (е) угодничила (е) угодничило (е) угодничили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм угодничил била съм угодничила било съм угодничило били сме угодничили
2 лице бил си угодничил била си угодничила било си угодничило били сте угодничили
3 лице бил (е) угодничил била (е) угодничила било (е) угодничило били (са) угодничили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да угоднича щяла съм да угоднича щяло съм да угоднича щели сме да угодничим
2 лице щял си да угодничиш щяла си да угодничиш щяло си да угодничиш щели сте да угодничите
3 лице щял (е) да угодничи щяла (е) да угодничи щяло (е) да угодничи щели (са) да угодничат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм угодничил щяла съм да съм угодничила щяло съм да съм угодничило щели сме да сме угодничили
2 лице щял си да си угодничил щяла си да си угодничила щяло си да си угодничило щели сте да сте угодничили
3 лице щял (е) да е угодничил щяла (е) да е угодничила щяло (е) да е угодничило щели (са) да са угодничили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих угодничил бих угодничила бих угодничило бихме угодничили
2 лице би угодничил би угодничила би угодничило бихте угодничили
3 лице би угодничил би угодничила би угодничило биха угодничили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
угод·ни·чи угод·ни·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род угод·ни·чен
непълен член угод·ни·че·ния
пълен член угод·ни·че·ни·ят
женски род угод·ни·че·на
членувано угод·ни·че·на·та
среден род угод·ни·че·но
членувано угод·ни·че·но·то
множествено число угод·ни·че·ни
членувано угод·ни·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род угод·ни·чил
непълен член угод·ни·чи·лия
пълен член угод·ни·чи·ли·ят
женски род угод·ни·чи·ла
членувано угод·ни·чи·ла·та
среден род угод·ни·чи·ло
членувано угод·ни·чи·ло·то
множествено число угод·ни·чи·ли
членувано угод·ни·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род угод·ни·чел
непълен член угод·ни·че·лия
пълен член угод·ни·че·ли·ят
женски род угод·ни·че·ла
членувано угод·ни·че·ла·та
среден род угод·ни·че·ло
членувано угод·ни·че·ло·то
множествено число угод·ни·че·ли
членувано угод·ни·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род угод·ни·чещ
непълен член угод·ни·че·щия
пълен член угод·ни·че·щи·ят
женски род угод·ни·че·ща
членувано угод·ни·че·ща·та
среден род угод·ни·че·що
членувано угод·ни·че·що·то
множествено число угод·ни·че·щи
членувано угод·ни·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

угод·ни·чей·ки