Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/убедя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола убедя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице убе·дя убе·дим
2 лице убе·диш убе·ди·те
3 лице убе·ди убе·дят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице убе·дих убе·дих·ме
2 лице убе·ди убе·дих·те
3 лице убе·ди убе·ди·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице убе·дях убе·дях·ме
2 лице убе·де·ше убе·дях·те
3 лице убе·де·ше убе·дя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице убедил съм убедила съм убедило съм убедили сме
2 лице убедил си убедила си убедило си убедили сте
3 лице убедил е убедила е убедило е убедили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях убедил бях убедила бях убедило бяхме убедили
2 лице беше убедил беше убедила беше убедило бяхте убедили
3 лице беше убедил беше убедила беше убедило бяха убедили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще убедя ще убедим
2 лице ще убедиш ще убедите
3 лице ще убеди ще убедят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм убедил ще съм убедила ще съм убедило ще сме убедили
2 лице ще си убедил ще си убедила ще си убедило ще сте убедили
3 лице ще е убедил ще е убедила ще е убедило ще са убедили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да убедя щяхме да убедим
2 лице щеше да убедиш щяхте да убедите
3 лице щеше да убеди щяха да убедят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм убедил щях да съм убедила щях да съм убедило щяхме да сме убедили
2 лице щеше да си убедил щеше да си убедила щеше да си убедило щяхте да сте убедили
3 лице щеше да е убедил щеше да е убедила щеше да е убедило щяха да са убедили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице убедял съм убедяла съм убедяло съм убедели сме
2 лице убедял си убедяла си убедяло си убедели сте
3 лице убедял (е) убедяла (е) убедяло (е) убедели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице убедил съм убедила съм убедило съм убедили сме
2 лице убедил си убедила си убедило си убедили сте
3 лице убедил (е) убедила (е) убедило (е) убедили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм убедил била съм убедила било съм убедило били сме убедили
2 лице бил си убедил била си убедила било си убедило били сте убедили
3 лице бил (е) убедил била (е) убедила било (е) убедило били (са) убедили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да убедя щяла съм да убедя щяло съм да убедя щели сме да убедим
2 лице щял си да убедиш щяла си да убедиш щяло си да убедиш щели сте да убедите
3 лице щял (е) да убеди щяла (е) да убеди щяло (е) да убеди щели (са) да убедят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм убедил щяла съм да съм убедила щяло съм да съм убедило щели сме да сме убедили
2 лице щял си да си убедил щяла си да си убедила щяло си да си убедило щели сте да сте убедили
3 лице щял (е) да е убедил щяла (е) да е убедила щяло (е) да е убедило щели (са) да са убедили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих убедил бих убедила бих убедило бихме убедили
2 лице би убедил би убедила би убедило бихте убедили
3 лице би убедил би убедила би убедило биха убедили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
убе·ди убе·де·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род убе·ден
непълен член убе·де·ния
пълен член убе·де·ни·ят
женски род убе·де·на
членувано убе·де·на·та
среден род убе·де·но
членувано убе·де·но·то
множествено число убе·де·ни
членувано убе·де·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род убе·дил
непълен член убе·ди·лия
пълен член убе·ди·ли·ят
женски род убе·ди·ла
членувано убе·ди·ла·та
среден род убе·ди·ло
членувано убе·ди·ло·то
множествено число убе·ди·ли
членувано убе·ди·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род убе·дял
непълен член убе·дя·лия
пълен член убе·дя·ли·ят
женски род убе·дя·ла
членувано убе·дя·ла·та
среден род убе·дя·ло
членувано убе·дя·ло·то
множествено число убе·де·ли
членувано убе·де·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род убе·дящ
непълен член убе·дя·щия
пълен член убе·дя·щи·ят
женски род убе·дя·ща
членувано убе·дя·ща·та
среден род убе·дя·що
членувано убе·дя·що·то
множествено число убе·дя·щи
членувано убе·дя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

убе·дей·ки