Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/съумея

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола съумея. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съ·у·мея съ·у·ме·ем
2 лице съ·у·ме·еш съ·у·ме·е·те
3 лице съ·у·мее съ·у·ме·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съ·у·мях съ·у·мях·ме
2 лице съ·у·мя съ·у·мях·те
3 лице съ·у·мя съ·у·мя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице съ·у·ме·ех съ·у·ме·ех·ме
2 лице съ·у·ме·е·ше съ·у·ме·ех·те
3 лице съ·у·ме·е·ше съ·у·ме·е·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумял съм съумяла съм съумяло съм съумели сме
2 лице съумял си съумяла си съумяло си съумели сте
3 лице съумял е съумяла е съумяло е съумели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съумял бях съумяла бях съумяло бяхме съумели
2 лице беше съумял беше съумяла беше съумяло бяхте съумели
3 лице беше съумял беше съумяла беше съумяло бяха съумели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще съумея ще съумеем
2 лице ще съумееш ще съумеете
3 лице ще съумее ще съумеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съумял ще съм съумяла ще съм съумяло ще сме съумели
2 лице ще си съумял ще си съумяла ще си съумяло ще сте съумели
3 лице ще е съумял ще е съумяла ще е съумяло ще са съумели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да съумея щяхме да съумеем
2 лице щеше да съумееш щяхте да съумеете
3 лице щеше да съумее щяха да съумеят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съумял щях да съм съумяла щях да съм съумяло щяхме да сме съумели
2 лице щеше да си съумял щеше да си съумяла щеше да си съумяло щяхте да сте съумели
3 лице щеше да е съумял щеше да е съумяла щеше да е съумяло щяха да са съумели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумеел съм съумеела съм съумеело съм съумеели сме
2 лице съумеел си съумеела си съумеело си съумеели сте
3 лице съумеел (е) съумеела (е) съумеело (е) съумеели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съумял съм съумяла съм съумяло съм съумели сме
2 лице съумял си съумяла си съумяло си съумели сте
3 лице съумял (е) съумяла (е) съумяло (е) съумели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съумял била съм съумяла било съм съумяло били сме съумели
2 лице бил си съумял била си съумяла било си съумяло били сте съумели
3 лице бил (е) съумял била (е) съумяла било (е) съумяло били (са) съумели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съумея щяла съм да съумея щяло съм да съумея щели сме да съумеем
2 лице щял си да съумееш щяла си да съумееш щяло си да съумееш щели сте да съумеете
3 лице щял (е) да съумее щяла (е) да съумее щяло (е) да съумее щели (са) да съумеят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съумял щяла съм да съм съумяла щяло съм да съм съумяло щели сме да сме съумели
2 лице щял си да си съумял щяла си да си съумяла щяло си да си съумяло щели сте да сте съумели
3 лице щял (е) да е съумял щяла (е) да е съумяла щяло (е) да е съумяло щели (са) да са съумели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съумял бих съумяла бих съумяло бихме съумели
2 лице би съумял би съумяла би съумяло бихте съумели
3 лице би съумял би съумяла би съумяло биха съумели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
съ·у·мей съ·у·мей·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·у·мян
непълен член съ·у·мя·ния
пълен член съ·у·мя·ни·ят
женски род съ·у·мя·на
членувано съ·у·мя·на·та
среден род съ·у·мя·но
членувано съ·у·мя·но·то
множествено число съ·у·ме·ни
членувано съ·у·ме·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·у·мял
непълен член съ·у·ме·лия
пълен член съ·у·ме·ли·ят
женски род съ·у·мя·ла
членувано съ·у·мя·ла·та
среден род съ·у·мя·ло
членувано съ·у·мя·ло·то
множествено число съ·у·ме·ли
членувано съ·у·ме·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·у·ме·ел
непълен член съ·у·ме·е·лия
пълен член съ·у·ме·е·ли·ят
женски род съ·у·ме·е·ла
членувано съ·у·ме·е·ла·та
среден род съ·у·ме·е·ло
членувано съ·у·ме·е·ло·то
множествено число съ·у·ме·е·ли
членувано съ·у·ме·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род съ·у·ме·ещ
непълен член съ·у·ме·е·щия
пълен член съ·у·ме·е·щи·ят
женски род съ·у·ме·е·ща
членувано съ·у·ме·е·ща·та
среден род съ·у·ме·е·що
членувано съ·у·ме·е·що·то
множествено число съ·у·ме·е·щи
членувано съ·у·ме·е·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

съ·у·ме·ей·ки