Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/срутя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола срутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сру·тя сру·тим
2 лице сру·тиш сру·ти·те
3 лице сру·ти сру·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сру·тих сру·тих·ме
2 лице сру·ти сру·тих·те
3 лице сру·ти сру·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сру·тех сру·тех·ме
2 лице сру·те·ше сру·тех·те
3 лице сру·те·ше сру·те·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутил съм срутила съм срутило съм срутили сме
2 лице срутил си срутила си срутило си срутили сте
3 лице срутил е срутила е срутило е срутили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях срутил бях срутила бях срутило бяхме срутили
2 лице беше срутил беше срутила беше срутило бяхте срутили
3 лице беше срутил беше срутила беше срутило бяха срутили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще срутя ще срутим
2 лице ще срутиш ще срутите
3 лице ще срути ще срутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм срутил ще съм срутила ще съм срутило ще сме срутили
2 лице ще си срутил ще си срутила ще си срутило ще сте срутили
3 лице ще е срутил ще е срутила ще е срутило ще са срутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да срутя щяхме да срутим
2 лице щеше да срутиш щяхте да срутите
3 лице щеше да срути щяха да срутят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм срутил щях да съм срутила щях да съм срутило щяхме да сме срутили
2 лице щеше да си срутил щеше да си срутила щеше да си срутило щяхте да сте срутили
3 лице щеше да е срутил щеше да е срутила щеше да е срутило щяха да са срутили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутел съм срутела съм срутело съм срутели сме
2 лице срутел си срутела си срутело си срутели сте
3 лице срутел (е) срутела (е) срутело (е) срутели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутил съм срутила съм срутило съм срутили сме
2 лице срутил си срутила си срутило си срутили сте
3 лице срутил (е) срутила (е) срутило (е) срутили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм срутил била съм срутила било съм срутило били сме срутили
2 лице бил си срутил била си срутила било си срутило били сте срутили
3 лице бил (е) срутил била (е) срутила било (е) срутило били (са) срутили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да срутя щяла съм да срутя щяло съм да срутя щели сме да срутим
2 лице щял си да срутиш щяла си да срутиш щяло си да срутиш щели сте да срутите
3 лице щял (е) да срути щяла (е) да срути щяло (е) да срути щели (са) да срутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм срутил щяла съм да съм срутила щяло съм да съм срутило щели сме да сме срутили
2 лице щял си да си срутил щяла си да си срутила щяло си да си срутило щели сте да сте срутили
3 лице щял (е) да е срутил щяла (е) да е срутила щяло (е) да е срутило щели (са) да са срутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих срутил бих срутила бих срутило бихме срутили
2 лице би срутил би срутила би срутило бихте срутили
3 лице би срутил би срутила би срутило биха срутили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
сру·ти сру·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сру·тен
непълен член сру·те·ния
пълен член сру·те·ни·ят
женски род сру·те·на
членувано сру·те·на·та
среден род сру·те·но
членувано сру·те·но·то
множествено число сру·те·ни
членувано сру·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сру·тил
непълен член сру·ти·лия
пълен член сру·ти·ли·ят
женски род сру·ти·ла
членувано сру·ти·ла·та
среден род сру·ти·ло
членувано сру·ти·ло·то
множествено число сру·ти·ли
членувано сру·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сру·тел
непълен член сру·те·лия
пълен член сру·те·ли·ят
женски род сру·те·ла
членувано сру·те·ла·та
среден род сру·те·ло
членувано сру·те·ло·то
множествено число сру·те·ли
членувано сру·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сру·тещ
непълен член сру·те·щия
пълен член сру·те·щи·ят
женски род сру·те·ща
членувано сру·те·ща·та
среден род сру·те·що
членувано сру·те·що·то
множествено число сру·те·щи
членувано сру·те·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

сру·тей·ки