Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/срутвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола срутвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице срут·вам срут·ва·ме
2 лице срут·ваш срут·ва·те
3 лице срут·ва срут·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице срут·вах срут·вах·ме
2 лице срут·ва срут·вах·те
3 лице срут·ва срут·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице срут·вах срут·вах·ме
2 лице срут·ва·ше срут·вах·те
3 лице срут·ва·ше срут·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутвал съм срутвала съм срутвало съм срутвали сме
2 лице срутвал си срутвала си срутвало си срутвали сте
3 лице срутвал е срутвала е срутвало е срутвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях срутвал бях срутвала бях срутвало бяхме срутвали
2 лице беше срутвал беше срутвала беше срутвало бяхте срутвали
3 лице беше срутвал беше срутвала беше срутвало бяха срутвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще срутвам ще срутваме
2 лице ще срутваш ще срутвате
3 лице ще срутва ще срутват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм срутвал ще съм срутвала ще съм срутвало ще сме срутвали
2 лице ще си срутвал ще си срутвала ще си срутвало ще сте срутвали
3 лице ще е срутвал ще е срутвала ще е срутвало ще са срутвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да срутвам щяхме да срутваме
2 лице щеше да срутваш щяхте да срутвате
3 лице щеше да срутва щяха да срутват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм срутвал щях да съм срутвала щях да съм срутвало щяхме да сме срутвали
2 лице щеше да си срутвал щеше да си срутвала щеше да си срутвало щяхте да сте срутвали
3 лице щеше да е срутвал щеше да е срутвала щеше да е срутвало щяха да са срутвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутвал съм срутвала съм срутвало съм срутвали сме
2 лице срутвал си срутвала си срутвало си срутвали сте
3 лице срутвал (е) срутвала (е) срутвало (е) срутвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице срутвал съм срутвала съм срутвало съм срутвали сме
2 лице срутвал си срутвала си срутвало си срутвали сте
3 лице срутвал (е) срутвала (е) срутвало (е) срутвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм срутвал била съм срутвала било съм срутвало били сме срутвали
2 лице бил си срутвал била си срутвала било си срутвало били сте срутвали
3 лице бил (е) срутвал била (е) срутвала било (е) срутвало били (са) срутвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да срутвам щяла съм да срутвам щяло съм да срутвам щели сме да срутваме
2 лице щял си да срутваш щяла си да срутваш щяло си да срутваш щели сте да срутвате
3 лице щял (е) да срутва щяла (е) да срутва щяло (е) да срутва щели (са) да срутват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм срутвал щяла съм да съм срутвала щяло съм да съм срутвало щели сме да сме срутвали
2 лице щял си да си срутвал щяла си да си срутвала щяло си да си срутвало щели сте да сте срутвали
3 лице щял (е) да е срутвал щяла (е) да е срутвала щяло (е) да е срутвало щели (са) да са срутвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих срутвал бих срутвала бих срутвало бихме срутвали
2 лице би срутвал би срутвала би срутвало бихте срутвали
3 лице би срутвал би срутвала би срутвало биха срутвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
срут·вай срут·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род срут·ван
непълен член срут·ва·ния
пълен член срут·ва·ни·ят
женски род срут·ва·на
членувано срут·ва·на·та
среден род срут·ва·но
членувано срут·ва·но·то
множествено число срут·ва·ни
членувано срут·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род срут·вал
непълен член срут·ва·лия
пълен член срут·ва·ли·ят
женски род срут·ва·ла
членувано срут·ва·ла·та
среден род срут·ва·ло
членувано срут·ва·ло·то
множествено число срут·ва·ли
членувано срут·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род срут·вал
непълен член срут·ва·лия
пълен член срут·ва·ли·ят
женски род срут·ва·ла
членувано срут·ва·ла·та
среден род срут·ва·ло
членувано срут·ва·ло·то
множествено число срут·ва·ли
членувано срут·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род срут·ващ
непълен член срут·ва·щия
пълен член срут·ва·щи·ят
женски род срут·ва·ща
членувано срут·ва·ща·та
среден род срут·ва·що
членувано срут·ва·що·то
множествено число срут·ва·щи
членувано срут·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

срут·вай·ки