Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/смутолевя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола смутолевя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·то·ле·вя сму·то·ле·вим
2 лице сму·то·ле·виш сму·то·ле·ви·те
3 лице сму·то·ле·ви сму·то·ле·вят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·то·ле·вих сму·то·ле·вих·ме
2 лице сму·то·ле·ви сму·то·ле·вих·те
3 лице сму·то·ле·ви сму·то·ле·ви·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице сму·то·ле·вех сму·то·ле·вех·ме
2 лице сму·то·ле·ве·ше сму·то·ле·вех·те
3 лице сму·то·ле·ве·ше сму·то·ле·ве·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутолевил съм смутолевила съм смутолевило съм смутолевили сме
2 лице смутолевил си смутолевила си смутолевило си смутолевили сте
3 лице смутолевил е смутолевила е смутолевило е смутолевили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях смутолевил бях смутолевила бях смутолевило бяхме смутолевили
2 лице беше смутолевил беше смутолевила беше смутолевило бяхте смутолевили
3 лице беше смутолевил беше смутолевила беше смутолевило бяха смутолевили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще смутолевя ще смутолевим
2 лице ще смутолевиш ще смутолевите
3 лице ще смутолеви ще смутолевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм смутолевил ще съм смутолевила ще съм смутолевило ще сме смутолевили
2 лице ще си смутолевил ще си смутолевила ще си смутолевило ще сте смутолевили
3 лице ще е смутолевил ще е смутолевила ще е смутолевило ще са смутолевили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да смутолевя щяхме да смутолевим
2 лице щеше да смутолевиш щяхте да смутолевите
3 лице щеше да смутолеви щяха да смутолевят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм смутолевил щях да съм смутолевила щях да съм смутолевило щяхме да сме смутолевили
2 лице щеше да си смутолевил щеше да си смутолевила щеше да си смутолевило щяхте да сте смутолевили
3 лице щеше да е смутолевил щеше да е смутолевила щеше да е смутолевило щяха да са смутолевили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутолевел съм смутолевела съм смутолевело съм смутолевели сме
2 лице смутолевел си смутолевела си смутолевело си смутолевели сте
3 лице смутолевел (е) смутолевела (е) смутолевело (е) смутолевели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице смутолевил съм смутолевила съм смутолевило съм смутолевили сме
2 лице смутолевил си смутолевила си смутолевило си смутолевили сте
3 лице смутолевил (е) смутолевила (е) смутолевило (е) смутолевили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм смутолевил била съм смутолевила било съм смутолевило били сме смутолевили
2 лице бил си смутолевил била си смутолевила било си смутолевило били сте смутолевили
3 лице бил (е) смутолевил била (е) смутолевила било (е) смутолевило били (са) смутолевили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да смутолевя щяла съм да смутолевя щяло съм да смутолевя щели сме да смутолевим
2 лице щял си да смутолевиш щяла си да смутолевиш щяло си да смутолевиш щели сте да смутолевите
3 лице щял (е) да смутолеви щяла (е) да смутолеви щяло (е) да смутолеви щели (са) да смутолевят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм смутолевил щяла съм да съм смутолевила щяло съм да съм смутолевило щели сме да сме смутолевили
2 лице щял си да си смутолевил щяла си да си смутолевила щяло си да си смутолевило щели сте да сте смутолевили
3 лице щял (е) да е смутолевил щяла (е) да е смутолевила щяло (е) да е смутолевило щели (са) да са смутолевили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих смутолевил бих смутолевила бих смутолевило бихме смутолевили
2 лице би смутолевил би смутолевила би смутолевило бихте смутолевили
3 лице би смутолевил би смутолевила би смутолевило биха смутолевили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
сму·то·ле·ви сму·то·ле·ве·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вен
непълен член сму·то·ле·ве·ния
пълен член сму·то·ле·ве·ни·ят
женски род сму·то·ле·ве·на
членувано сму·то·ле·ве·на·та
среден род сму·то·ле·ве·но
членувано сму·то·ле·ве·но·то
множествено число сму·то·ле·ве·ни
членувано сму·то·ле·ве·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вил
непълен член сму·то·ле·ви·лия
пълен член сму·то·ле·ви·ли·ят
женски род сму·то·ле·ви·ла
членувано сму·то·ле·ви·ла·та
среден род сму·то·ле·ви·ло
членувано сму·то·ле·ви·ло·то
множествено число сму·то·ле·ви·ли
членувано сму·то·ле·ви·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вел
непълен член сму·то·ле·ве·лия
пълен член сму·то·ле·ве·ли·ят
женски род сму·то·ле·ве·ла
членувано сму·то·ле·ве·ла·та
среден род сму·то·ле·ве·ло
членувано сму·то·ле·ве·ло·то
множествено число сму·то·ле·ве·ли
членувано сму·то·ле·ве·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род сму·то·ле·вещ
непълен член сму·то·ле·ве·щия
пълен член сму·то·ле·ве·щи·ят
женски род сму·то·ле·ве·ща
членувано сму·то·ле·ве·ща·та
среден род сму·то·ле·ве·що
членувано сму·то·ле·ве·що·то
множествено число сму·то·ле·ве·щи
членувано сму·то·ле·ве·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

сму·то·ле·вей·ки