Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/сконфузвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола сконфузвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице скон·фуз·вам скон·фуз·ва·ме
2 лице скон·фуз·ваш скон·фуз·ва·те
3 лице скон·фуз·ва скон·фуз·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице скон·фуз·вах скон·фуз·вах·ме
2 лице скон·фуз·ва скон·фуз·вах·те
3 лице скон·фуз·ва скон·фуз·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице скон·фуз·вах скон·фуз·вах·ме
2 лице скон·фуз·ва·ше скон·фуз·вах·те
3 лице скон·фуз·ва·ше скон·фуз·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузвал съм сконфузвала съм сконфузвало съм сконфузвали сме
2 лице сконфузвал си сконфузвала си сконфузвало си сконфузвали сте
3 лице сконфузвал е сконфузвала е сконфузвало е сконфузвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях сконфузвал бях сконфузвала бях сконфузвало бяхме сконфузвали
2 лице беше сконфузвал беше сконфузвала беше сконфузвало бяхте сконфузвали
3 лице беше сконфузвал беше сконфузвала беше сконфузвало бяха сконфузвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще сконфузвам ще сконфузваме
2 лице ще сконфузваш ще сконфузвате
3 лице ще сконфузва ще сконфузват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм сконфузвал ще съм сконфузвала ще съм сконфузвало ще сме сконфузвали
2 лице ще си сконфузвал ще си сконфузвала ще си сконфузвало ще сте сконфузвали
3 лице ще е сконфузвал ще е сконфузвала ще е сконфузвало ще са сконфузвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да сконфузвам щяхме да сконфузваме
2 лице щеше да сконфузваш щяхте да сконфузвате
3 лице щеше да сконфузва щяха да сконфузват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм сконфузвал щях да съм сконфузвала щях да съм сконфузвало щяхме да сме сконфузвали
2 лице щеше да си сконфузвал щеше да си сконфузвала щеше да си сконфузвало щяхте да сте сконфузвали
3 лице щеше да е сконфузвал щеше да е сконфузвала щеше да е сконфузвало щяха да са сконфузвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузвал съм сконфузвала съм сконфузвало съм сконфузвали сме
2 лице сконфузвал си сконфузвала си сконфузвало си сконфузвали сте
3 лице сконфузвал (е) сконфузвала (е) сконфузвало (е) сконфузвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице сконфузвал съм сконфузвала съм сконфузвало съм сконфузвали сме
2 лице сконфузвал си сконфузвала си сконфузвало си сконфузвали сте
3 лице сконфузвал (е) сконфузвала (е) сконфузвало (е) сконфузвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм сконфузвал била съм сконфузвала било съм сконфузвало били сме сконфузвали
2 лице бил си сконфузвал била си сконфузвала било си сконфузвало били сте сконфузвали
3 лице бил (е) сконфузвал била (е) сконфузвала било (е) сконфузвало били (са) сконфузвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да сконфузвам щяла съм да сконфузвам щяло съм да сконфузвам щели сме да сконфузваме
2 лице щял си да сконфузваш щяла си да сконфузваш щяло си да сконфузваш щели сте да сконфузвате
3 лице щял (е) да сконфузва щяла (е) да сконфузва щяло (е) да сконфузва щели (са) да сконфузват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм сконфузвал щяла съм да съм сконфузвала щяло съм да съм сконфузвало щели сме да сме сконфузвали
2 лице щял си да си сконфузвал щяла си да си сконфузвала щяло си да си сконфузвало щели сте да сте сконфузвали
3 лице щял (е) да е сконфузвал щяла (е) да е сконфузвала щяло (е) да е сконфузвало щели (са) да са сконфузвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих сконфузвал бих сконфузвала бих сконфузвало бихме сконфузвали
2 лице би сконфузвал би сконфузвала би сконфузвало бихте сконфузвали
3 лице би сконфузвал би сконфузвала би сконфузвало биха сконфузвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
скон·фуз·вай скон·фуз·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фуз·ван
непълен член скон·фуз·ва·ния
пълен член скон·фуз·ва·ни·ят
женски род скон·фуз·ва·на
членувано скон·фуз·ва·на·та
среден род скон·фуз·ва·но
членувано скон·фуз·ва·но·то
множествено число скон·фуз·ва·ни
членувано скон·фуз·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фуз·вал
непълен член скон·фуз·ва·лия
пълен член скон·фуз·ва·ли·ят
женски род скон·фуз·ва·ла
членувано скон·фуз·ва·ла·та
среден род скон·фуз·ва·ло
членувано скон·фуз·ва·ло·то
множествено число скон·фуз·ва·ли
членувано скон·фуз·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фуз·вал
непълен член скон·фуз·ва·лия
пълен член скон·фуз·ва·ли·ят
женски род скон·фуз·ва·ла
членувано скон·фуз·ва·ла·та
среден род скон·фуз·ва·ло
членувано скон·фуз·ва·ло·то
множествено число скон·фуз·ва·ли
членувано скон·фуз·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род скон·фуз·ващ
непълен член скон·фуз·ва·щия
пълен член скон·фуз·ва·щи·ят
женски род скон·фуз·ва·ща
членувано скон·фуз·ва·ща·та
среден род скон·фуз·ва·що
членувано скон·фуз·ва·що·то
множествено число скон·фуз·ва·щи
членувано скон·фуз·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

скон·фуз·вай·ки