Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самоуспокоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самоуспокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·ус·по·коя са·мо·ус·по·ко·им
2 лице са·мо·ус·по·ко·иш са·мо·ус·по·ко·и·те
3 лице са·мо·ус·по·кои са·мо·ус·по·ко·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·ус·по·ко·их са·мо·ус·по·ко·их·ме
2 лице са·мо·ус·по·кои са·мо·ус·по·ко·их·те
3 лице са·мо·ус·по·кои са·мо·ус·по·ко·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·ус·по·ко·ях са·мо·ус·по·ко·ях·ме
2 лице са·мо·ус·по·ко·е·ше са·мо·ус·по·ко·ях·те
3 лице са·мо·ус·по·ко·е·ше са·мо·ус·по·ко·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоуспокоил съм самоуспокоила съм самоуспокоило съм самоуспокоили сме
2 лице самоуспокоил си самоуспокоила си самоуспокоило си самоуспокоили сте
3 лице самоуспокоил е самоуспокоила е самоуспокоило е самоуспокоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоуспокоил бях самоуспокоила бях самоуспокоило бяхме самоуспокоили
2 лице беше самоуспокоил беше самоуспокоила беше самоуспокоило бяхте самоуспокоили
3 лице беше самоуспокоил беше самоуспокоила беше самоуспокоило бяха самоуспокоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самоуспокоя ще самоуспокоим
2 лице ще самоуспокоиш ще самоуспокоите
3 лице ще самоуспокои ще самоуспокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоуспокоил ще съм самоуспокоила ще съм самоуспокоило ще сме самоуспокоили
2 лице ще си самоуспокоил ще си самоуспокоила ще си самоуспокоило ще сте самоуспокоили
3 лице ще е самоуспокоил ще е самоуспокоила ще е самоуспокоило ще са самоуспокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самоуспокоя щяхме да самоуспокоим
2 лице щеше да самоуспокоиш щяхте да самоуспокоите
3 лице щеше да самоуспокои щяха да самоуспокоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоуспокоил щях да съм самоуспокоила щях да съм самоуспокоило щяхме да сме самоуспокоили
2 лице щеше да си самоуспокоил щеше да си самоуспокоила щеше да си самоуспокоило щяхте да сте самоуспокоили
3 лице щеше да е самоуспокоил щеше да е самоуспокоила щеше да е самоуспокоило щяха да са самоуспокоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоуспокоял съм самоуспокояла съм самоуспокояло съм самоуспокоели сме
2 лице самоуспокоял си самоуспокояла си самоуспокояло си самоуспокоели сте
3 лице самоуспокоял (е) самоуспокояла (е) самоуспокояло (е) самоуспокоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоуспокоил съм самоуспокоила съм самоуспокоило съм самоуспокоили сме
2 лице самоуспокоил си самоуспокоила си самоуспокоило си самоуспокоили сте
3 лице самоуспокоил (е) самоуспокоила (е) самоуспокоило (е) самоуспокоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоуспокоил била съм самоуспокоила било съм самоуспокоило били сме самоуспокоили
2 лице бил си самоуспокоил била си самоуспокоила било си самоуспокоило били сте самоуспокоили
3 лице бил (е) самоуспокоил била (е) самоуспокоила било (е) самоуспокоило били (са) самоуспокоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоуспокоя щяла съм да самоуспокоя щяло съм да самоуспокоя щели сме да самоуспокоим
2 лице щял си да самоуспокоиш щяла си да самоуспокоиш щяло си да самоуспокоиш щели сте да самоуспокоите
3 лице щял (е) да самоуспокои щяла (е) да самоуспокои щяло (е) да самоуспокои щели (са) да самоуспокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоуспокоил щяла съм да съм самоуспокоила щяло съм да съм самоуспокоило щели сме да сме самоуспокоили
2 лице щял си да си самоуспокоил щяла си да си самоуспокоила щяло си да си самоуспокоило щели сте да сте самоуспокоили
3 лице щял (е) да е самоуспокоил щяла (е) да е самоуспокоила щяло (е) да е самоуспокоило щели (са) да са самоуспокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоуспокоил бих самоуспокоила бих самоуспокоило бихме самоуспокоили
2 лице би самоуспокоил би самоуспокоила би самоуспокоило бихте самоуспокоили
3 лице би самоуспокоил би самоуспокоила би самоуспокоило биха самоуспокоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·ус·по·кой са·мо·ус·по·кой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·ен
непълен член са·мо·ус·по·ко·е·ния
пълен член са·мо·ус·по·ко·е·ни·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·е·на
членувано са·мо·ус·по·ко·е·на·та
среден род са·мо·ус·по·ко·е·но
членувано са·мо·ус·по·ко·е·но·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·е·ни
членувано са·мо·ус·по·ко·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·ил
непълен член са·мо·ус·по·ко·и·лия
пълен член са·мо·ус·по·ко·и·ли·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·и·ла
членувано са·мо·ус·по·ко·и·ла·та
среден род са·мо·ус·по·ко·и·ло
членувано са·мо·ус·по·ко·и·ло·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·и·ли
членувано са·мо·ус·по·ко·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·ял
непълен член са·мо·ус·по·ко·я·лия
пълен член са·мо·ус·по·ко·я·ли·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·я·ла
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ла·та
среден род са·мо·ус·по·ко·я·ло
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ло·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·е·ли
членувано са·мо·ус·по·ко·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·ус·по·ко·ящ
непълен член са·мо·ус·по·ко·я·щия
пълен член са·мо·ус·по·ко·я·щи·ят
женски род са·мо·ус·по·ко·я·ща
членувано са·мо·ус·по·ко·я·ща·та
среден род са·мо·ус·по·ко·я·що
членувано са·мо·ус·по·ко·я·що·то
множествено число са·мо·ус·по·ко·я·щи
членувано са·мо·ус·по·ко·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·ус·по·ко·ей·ки