Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/самоотлъча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола самоотлъча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·от·лъ·ча са·мо·от·лъ·чим
2 лице са·мо·от·лъ·чиш са·мо·от·лъ·чи·те
3 лице са·мо·от·лъ·чи са·мо·от·лъ·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·от·лъ·чих са·мо·от·лъ·чих·ме
2 лице са·мо·от·лъ·чи са·мо·от·лъ·чих·те
3 лице са·мо·от·лъ·чи са·мо·от·лъ·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице са·мо·от·лъ·чех са·мо·от·лъ·чех·ме
2 лице са·мо·от·лъ·че·ше са·мо·от·лъ·чех·те
3 лице са·мо·от·лъ·че·ше са·мо·от·лъ·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоотлъчил съм самоотлъчила съм самоотлъчило съм самоотлъчили сме
2 лице самоотлъчил си самоотлъчила си самоотлъчило си самоотлъчили сте
3 лице самоотлъчил е самоотлъчила е самоотлъчило е самоотлъчили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях самоотлъчил бях самоотлъчила бях самоотлъчило бяхме самоотлъчили
2 лице беше самоотлъчил беше самоотлъчила беше самоотлъчило бяхте самоотлъчили
3 лице беше самоотлъчил беше самоотлъчила беше самоотлъчило бяха самоотлъчили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще самоотлъча ще самоотлъчим
2 лице ще самоотлъчиш ще самоотлъчите
3 лице ще самоотлъчи ще самоотлъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм самоотлъчил ще съм самоотлъчила ще съм самоотлъчило ще сме самоотлъчили
2 лице ще си самоотлъчил ще си самоотлъчила ще си самоотлъчило ще сте самоотлъчили
3 лице ще е самоотлъчил ще е самоотлъчила ще е самоотлъчило ще са самоотлъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да самоотлъча щяхме да самоотлъчим
2 лице щеше да самоотлъчиш щяхте да самоотлъчите
3 лице щеше да самоотлъчи щяха да самоотлъчат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм самоотлъчил щях да съм самоотлъчила щях да съм самоотлъчило щяхме да сме самоотлъчили
2 лице щеше да си самоотлъчил щеше да си самоотлъчила щеше да си самоотлъчило щяхте да сте самоотлъчили
3 лице щеше да е самоотлъчил щеше да е самоотлъчила щеше да е самоотлъчило щяха да са самоотлъчили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоотлъчел съм самоотлъчела съм самоотлъчело съм самоотлъчели сме
2 лице самоотлъчел си самоотлъчела си самоотлъчело си самоотлъчели сте
3 лице самоотлъчел (е) самоотлъчела (е) самоотлъчело (е) самоотлъчели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице самоотлъчил съм самоотлъчила съм самоотлъчило съм самоотлъчили сме
2 лице самоотлъчил си самоотлъчила си самоотлъчило си самоотлъчили сте
3 лице самоотлъчил (е) самоотлъчила (е) самоотлъчило (е) самоотлъчили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм самоотлъчил била съм самоотлъчила било съм самоотлъчило били сме самоотлъчили
2 лице бил си самоотлъчил била си самоотлъчила било си самоотлъчило били сте самоотлъчили
3 лице бил (е) самоотлъчил била (е) самоотлъчила било (е) самоотлъчило били (са) самоотлъчили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да самоотлъча щяла съм да самоотлъча щяло съм да самоотлъча щели сме да самоотлъчим
2 лице щял си да самоотлъчиш щяла си да самоотлъчиш щяло си да самоотлъчиш щели сте да самоотлъчите
3 лице щял (е) да самоотлъчи щяла (е) да самоотлъчи щяло (е) да самоотлъчи щели (са) да самоотлъчат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм самоотлъчил щяла съм да съм самоотлъчила щяло съм да съм самоотлъчило щели сме да сме самоотлъчили
2 лице щял си да си самоотлъчил щяла си да си самоотлъчила щяло си да си самоотлъчило щели сте да сте самоотлъчили
3 лице щял (е) да е самоотлъчил щяла (е) да е самоотлъчила щяло (е) да е самоотлъчило щели (са) да са самоотлъчили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих самоотлъчил бих самоотлъчила бих самоотлъчило бихме самоотлъчили
2 лице би самоотлъчил би самоотлъчила би самоотлъчило бихте самоотлъчили
3 лице би самоотлъчил би самоотлъчила би самоотлъчило биха самоотлъчили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
са·мо·от·лъ·чи са·мо·от·лъ·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·от·лъ·чен
непълен член са·мо·от·лъ·че·ния
пълен член са·мо·от·лъ·че·ни·ят
женски род са·мо·от·лъ·че·на
членувано са·мо·от·лъ·че·на·та
среден род са·мо·от·лъ·че·но
членувано са·мо·от·лъ·че·но·то
множествено число са·мо·от·лъ·че·ни
членувано са·мо·от·лъ·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·от·лъ·чил
непълен член са·мо·от·лъ·чи·лия
пълен член са·мо·от·лъ·чи·ли·ят
женски род са·мо·от·лъ·чи·ла
членувано са·мо·от·лъ·чи·ла·та
среден род са·мо·от·лъ·чи·ло
членувано са·мо·от·лъ·чи·ло·то
множествено число са·мо·от·лъ·чи·ли
членувано са·мо·от·лъ·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·от·лъ·чел
непълен член са·мо·от·лъ·че·лия
пълен член са·мо·от·лъ·че·ли·ят
женски род са·мо·от·лъ·че·ла
членувано са·мо·от·лъ·че·ла·та
среден род са·мо·от·лъ·че·ло
членувано са·мо·от·лъ·че·ло·то
множествено число са·мо·от·лъ·че·ли
членувано са·мо·от·лъ·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род са·мо·от·лъ·чещ
непълен член са·мо·от·лъ·че·щия
пълен член са·мо·от·лъ·че·щи·ят
женски род са·мо·от·лъ·че·ща
членувано са·мо·от·лъ·че·ща·та
среден род са·мо·от·лъ·че·що
членувано са·мо·от·лъ·че·що·то
множествено число са·мо·от·лъ·че·щи
членувано са·мо·от·лъ·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

са·мо·от·лъ·чей·ки