Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разфучавам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разфучавам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча·вам раз·фу·ча·ва·ме
2 лице раз·фу·ча·ваш раз·фу·ча·ва·те
3 лице раз·фу·ча·ва раз·фу·ча·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча·вах раз·фу·ча·вах·ме
2 лице раз·фу·ча·ва раз·фу·ча·вах·те
3 лице раз·фу·ча·ва раз·фу·ча·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·фу·ча·вах раз·фу·ча·вах·ме
2 лице раз·фу·ча·ва·ше раз·фу·ча·вах·те
3 лице раз·фу·ча·ва·ше раз·фу·ча·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал е разфучавала е разфучавало е разфучавали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разфучавал бях разфучавала бях разфучавало бяхме разфучавали
2 лице беше разфучавал беше разфучавала беше разфучавало бяхте разфучавали
3 лице беше разфучавал беше разфучавала беше разфучавало бяха разфучавали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разфучавам ще разфучаваме
2 лице ще разфучаваш ще разфучавате
3 лице ще разфучава ще разфучават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разфучавал ще съм разфучавала ще съм разфучавало ще сме разфучавали
2 лице ще си разфучавал ще си разфучавала ще си разфучавало ще сте разфучавали
3 лице ще е разфучавал ще е разфучавала ще е разфучавало ще са разфучавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разфучавам щяхме да разфучаваме
2 лице щеше да разфучаваш щяхте да разфучавате
3 лице щеше да разфучава щяха да разфучават


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разфучавал щях да съм разфучавала щях да съм разфучавало щяхме да сме разфучавали
2 лице щеше да си разфучавал щеше да си разфучавала щеше да си разфучавало щяхте да сте разфучавали
3 лице щеше да е разфучавал щеше да е разфучавала щеше да е разфучавало щяха да са разфучавали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал (е) разфучавала (е) разфучавало (е) разфучавали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разфучавал съм разфучавала съм разфучавало съм разфучавали сме
2 лице разфучавал си разфучавала си разфучавало си разфучавали сте
3 лице разфучавал (е) разфучавала (е) разфучавало (е) разфучавали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разфучавал била съм разфучавала било съм разфучавало били сме разфучавали
2 лице бил си разфучавал била си разфучавала било си разфучавало били сте разфучавали
3 лице бил (е) разфучавал била (е) разфучавала било (е) разфучавало били (са) разфучавали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разфучавам щяла съм да разфучавам щяло съм да разфучавам щели сме да разфучаваме
2 лице щял си да разфучаваш щяла си да разфучаваш щяло си да разфучаваш щели сте да разфучавате
3 лице щял (е) да разфучава щяла (е) да разфучава щяло (е) да разфучава щели (са) да разфучават


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разфучавал щяла съм да съм разфучавала щяло съм да съм разфучавало щели сме да сме разфучавали
2 лице щял си да си разфучавал щяла си да си разфучавала щяло си да си разфучавало щели сте да сте разфучавали
3 лице щял (е) да е разфучавал щяла (е) да е разфучавала щяло (е) да е разфучавало щели (са) да са разфучавали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разфучавал бих разфучавала бих разфучавало бихме разфучавали
2 лице би разфучавал би разфучавала би разфучавало бихте разфучавали
3 лице би разфучавал би разфучавала би разфучавало биха разфучавали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·фу·ча·вай раз·фу·ча·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·ча·ван
непълен член раз·фу·ча·ва·ния
пълен член раз·фу·ча·ва·ни·ят
женски род раз·фу·ча·ва·на
членувано раз·фу·ча·ва·на·та
среден род раз·фу·ча·ва·но
членувано раз·фу·ча·ва·но·то
множествено число раз·фу·ча·ва·ни
членувано раз·фу·ча·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·ча·вал
непълен член раз·фу·ча·ва·лия
пълен член раз·фу·ча·ва·ли·ят
женски род раз·фу·ча·ва·ла
членувано раз·фу·ча·ва·ла·та
среден род раз·фу·ча·ва·ло
членувано раз·фу·ча·ва·ло·то
множествено число раз·фу·ча·ва·ли
членувано раз·фу·ча·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·ча·вал
непълен член раз·фу·ча·ва·лия
пълен член раз·фу·ча·ва·ли·ят
женски род раз·фу·ча·ва·ла
членувано раз·фу·ча·ва·ла·та
среден род раз·фу·ча·ва·ло
членувано раз·фу·ча·ва·ло·то
множествено число раз·фу·ча·ва·ли
членувано раз·фу·ча·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·фу·ча·ващ
непълен член раз·фу·ча·ва·щия
пълен член раз·фу·ча·ва·щи·ят
женски род раз·фу·ча·ва·ща
членувано раз·фу·ча·ва·ща·та
среден род раз·фу·ча·ва·що
членувано раз·фу·ча·ва·що·то
множествено число раз·фу·ча·ва·щи
членувано раз·фу·ча·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·фу·ча·вай·ки