Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разтроша

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разтроша. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·т·ро·ша раз·т·ро·шим
2 лице раз·т·ро·шиш раз·т·ро·ши·те
3 лице раз·т·ро·ши раз·т·ро·шат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·т·ро·ших раз·т·ро·ших·ме
2 лице раз·т·ро·ши раз·т·ро·ших·те
3 лице раз·т·ро·ши раз·т·ро·ши·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·т·ро·шех раз·т·ро·шех·ме
2 лице раз·т·ро·ше·ше раз·т·ро·шех·те
3 лице раз·т·ро·ше·ше раз·т·ро·ше·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошил съм разтрошила съм разтрошило съм разтрошили сме
2 лице разтрошил си разтрошила си разтрошило си разтрошили сте
3 лице разтрошил е разтрошила е разтрошило е разтрошили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтрошил бях разтрошила бях разтрошило бяхме разтрошили
2 лице беше разтрошил беше разтрошила беше разтрошило бяхте разтрошили
3 лице беше разтрошил беше разтрошила беше разтрошило бяха разтрошили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разтроша ще разтрошим
2 лице ще разтрошиш ще разтрошите
3 лице ще разтроши ще разтрошат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтрошил ще съм разтрошила ще съм разтрошило ще сме разтрошили
2 лице ще си разтрошил ще си разтрошила ще си разтрошило ще сте разтрошили
3 лице ще е разтрошил ще е разтрошила ще е разтрошило ще са разтрошили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разтроша щяхме да разтрошим
2 лице щеше да разтрошиш щяхте да разтрошите
3 лице щеше да разтроши щяха да разтрошат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтрошил щях да съм разтрошила щях да съм разтрошило щяхме да сме разтрошили
2 лице щеше да си разтрошил щеше да си разтрошила щеше да си разтрошило щяхте да сте разтрошили
3 лице щеше да е разтрошил щеше да е разтрошила щеше да е разтрошило щяха да са разтрошили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошел съм разтрошела съм разтрошело съм разтрошели сме
2 лице разтрошел си разтрошела си разтрошело си разтрошели сте
3 лице разтрошел (е) разтрошела (е) разтрошело (е) разтрошели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтрошил съм разтрошила съм разтрошило съм разтрошили сме
2 лице разтрошил си разтрошила си разтрошило си разтрошили сте
3 лице разтрошил (е) разтрошила (е) разтрошило (е) разтрошили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтрошил била съм разтрошила било съм разтрошило били сме разтрошили
2 лице бил си разтрошил била си разтрошила било си разтрошило били сте разтрошили
3 лице бил (е) разтрошил била (е) разтрошила било (е) разтрошило били (са) разтрошили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтроша щяла съм да разтроша щяло съм да разтроша щели сме да разтрошим
2 лице щял си да разтрошиш щяла си да разтрошиш щяло си да разтрошиш щели сте да разтрошите
3 лице щял (е) да разтроши щяла (е) да разтроши щяло (е) да разтроши щели (са) да разтрошат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтрошил щяла съм да съм разтрошила щяло съм да съм разтрошило щели сме да сме разтрошили
2 лице щял си да си разтрошил щяла си да си разтрошила щяло си да си разтрошило щели сте да сте разтрошили
3 лице щял (е) да е разтрошил щяла (е) да е разтрошила щяло (е) да е разтрошило щели (са) да са разтрошили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтрошил бих разтрошила бих разтрошило бихме разтрошили
2 лице би разтрошил би разтрошила би разтрошило бихте разтрошили
3 лице би разтрошил би разтрошила би разтрошило биха разтрошили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·т·ро·ши раз·т·ро·ше·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ро·шен
непълен член раз·т·ро·ше·ния
пълен член раз·т·ро·ше·ни·ят
женски род раз·т·ро·ше·на
членувано раз·т·ро·ше·на·та
среден род раз·т·ро·ше·но
членувано раз·т·ро·ше·но·то
множествено число раз·т·ро·ше·ни
членувано раз·т·ро·ше·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ро·шил
непълен член раз·т·ро·ши·лия
пълен член раз·т·ро·ши·ли·ят
женски род раз·т·ро·ши·ла
членувано раз·т·ро·ши·ла·та
среден род раз·т·ро·ши·ло
членувано раз·т·ро·ши·ло·то
множествено число раз·т·ро·ши·ли
членувано раз·т·ро·ши·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ро·шел
непълен член раз·т·ро·ше·лия
пълен член раз·т·ро·ше·ли·ят
женски род раз·т·ро·ше·ла
членувано раз·т·ро·ше·ла·та
среден род раз·т·ро·ше·ло
членувано раз·т·ро·ше·ло·то
множествено число раз·т·ро·ше·ли
членувано раз·т·ро·ше·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ро·шещ
непълен член раз·т·ро·ше·щия
пълен член раз·т·ро·ше·щи·ят
женски род раз·т·ро·ше·ща
членувано раз·т·ро·ше·ща·та
среден род раз·т·ро·ше·що
членувано раз·т·ро·ше·що·то
множествено число раз·т·ро·ше·щи
членувано раз·т·ро·ше·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·т·ро·шей·ки