Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разтребя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разтребя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·т·ре·бя раз·т·ре·бим
2 лице раз·т·ре·биш раз·т·ре·би·те
3 лице раз·т·ре·би раз·т·ре·бят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·т·ре·бих раз·т·ре·бих·ме
2 лице раз·т·ре·би раз·т·ре·бих·те
3 лице раз·т·ре·би раз·т·ре·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·т·ре·бех раз·т·ре·бех·ме
2 лице раз·т·ре·бе·ше раз·т·ре·бех·те
3 лице раз·т·ре·бе·ше раз·т·ре·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребил съм разтребила съм разтребило съм разтребили сме
2 лице разтребил си разтребила си разтребило си разтребили сте
3 лице разтребил е разтребила е разтребило е разтребили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разтребил бях разтребила бях разтребило бяхме разтребили
2 лице беше разтребил беше разтребила беше разтребило бяхте разтребили
3 лице беше разтребил беше разтребила беше разтребило бяха разтребили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разтребя ще разтребим
2 лице ще разтребиш ще разтребите
3 лице ще разтреби ще разтребят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разтребил ще съм разтребила ще съм разтребило ще сме разтребили
2 лице ще си разтребил ще си разтребила ще си разтребило ще сте разтребили
3 лице ще е разтребил ще е разтребила ще е разтребило ще са разтребили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разтребя щяхме да разтребим
2 лице щеше да разтребиш щяхте да разтребите
3 лице щеше да разтреби щяха да разтребят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разтребил щях да съм разтребила щях да съм разтребило щяхме да сме разтребили
2 лице щеше да си разтребил щеше да си разтребила щеше да си разтребило щяхте да сте разтребили
3 лице щеше да е разтребил щеше да е разтребила щеше да е разтребило щяха да са разтребили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребел съм разтребела съм разтребело съм разтребели сме
2 лице разтребел си разтребела си разтребело си разтребели сте
3 лице разтребел (е) разтребела (е) разтребело (е) разтребели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разтребил съм разтребила съм разтребило съм разтребили сме
2 лице разтребил си разтребила си разтребило си разтребили сте
3 лице разтребил (е) разтребила (е) разтребило (е) разтребили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разтребил била съм разтребила било съм разтребило били сме разтребили
2 лице бил си разтребил била си разтребила било си разтребило били сте разтребили
3 лице бил (е) разтребил била (е) разтребила било (е) разтребило били (са) разтребили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разтребя щяла съм да разтребя щяло съм да разтребя щели сме да разтребим
2 лице щял си да разтребиш щяла си да разтребиш щяло си да разтребиш щели сте да разтребите
3 лице щял (е) да разтреби щяла (е) да разтреби щяло (е) да разтреби щели (са) да разтребят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разтребил щяла съм да съм разтребила щяло съм да съм разтребило щели сме да сме разтребили
2 лице щял си да си разтребил щяла си да си разтребила щяло си да си разтребило щели сте да сте разтребили
3 лице щял (е) да е разтребил щяла (е) да е разтребила щяло (е) да е разтребило щели (са) да са разтребили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разтребил бих разтребила бих разтребило бихме разтребили
2 лице би разтребил би разтребила би разтребило бихте разтребили
3 лице би разтребил би разтребила би разтребило биха разтребили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·т·ре·би раз·т·ре·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ре·бен
непълен член раз·т·ре·бе·ния
пълен член раз·т·ре·бе·ни·ят
женски род раз·т·ре·бе·на
членувано раз·т·ре·бе·на·та
среден род раз·т·ре·бе·но
членувано раз·т·ре·бе·но·то
множествено число раз·т·ре·бе·ни
членувано раз·т·ре·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ре·бил
непълен член раз·т·ре·би·лия
пълен член раз·т·ре·би·ли·ят
женски род раз·т·ре·би·ла
членувано раз·т·ре·би·ла·та
среден род раз·т·ре·би·ло
членувано раз·т·ре·би·ло·то
множествено число раз·т·ре·би·ли
членувано раз·т·ре·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ре·бел
непълен член раз·т·ре·бе·лия
пълен член раз·т·ре·бе·ли·ят
женски род раз·т·ре·бе·ла
членувано раз·т·ре·бе·ла·та
среден род раз·т·ре·бе·ло
членувано раз·т·ре·бе·ло·то
множествено число раз·т·ре·бе·ли
членувано раз·т·ре·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·т·ре·бещ
непълен член раз·т·ре·бе·щия
пълен член раз·т·ре·бе·щи·ят
женски род раз·т·ре·бе·ща
членувано раз·т·ре·бе·ща·та
среден род раз·т·ре·бе·що
членувано раз·т·ре·бе·що·то
множествено число раз·т·ре·бе·щи
членувано раз·т·ре·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·т·ре·бей·ки