Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/разбуня

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола разбуня. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·бу·ня раз·бу·ним
2 лице раз·бу·ниш раз·бу·ни·те
3 лице раз·бу·ни раз·бу·нят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·бу·них раз·бу·них·ме
2 лице раз·бу·ни раз·бу·них·те
3 лице раз·бу·ни раз·бу·ни·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице раз·бу·нех раз·бу·нех·ме
2 лице раз·бу·не·ше раз·бу·нех·те
3 лице раз·бу·не·ше раз·бу·не·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунил съм разбунила съм разбунило съм разбунили сме
2 лице разбунил си разбунила си разбунило си разбунили сте
3 лице разбунил е разбунила е разбунило е разбунили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях разбунил бях разбунила бях разбунило бяхме разбунили
2 лице беше разбунил беше разбунила беше разбунило бяхте разбунили
3 лице беше разбунил беше разбунила беше разбунило бяха разбунили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще разбуня ще разбуним
2 лице ще разбуниш ще разбуните
3 лице ще разбуни ще разбунят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм разбунил ще съм разбунила ще съм разбунило ще сме разбунили
2 лице ще си разбунил ще си разбунила ще си разбунило ще сте разбунили
3 лице ще е разбунил ще е разбунила ще е разбунило ще са разбунили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да разбуня щяхме да разбуним
2 лице щеше да разбуниш щяхте да разбуните
3 лице щеше да разбуни щяха да разбунят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм разбунил щях да съм разбунила щях да съм разбунило щяхме да сме разбунили
2 лице щеше да си разбунил щеше да си разбунила щеше да си разбунило щяхте да сте разбунили
3 лице щеше да е разбунил щеше да е разбунила щеше да е разбунило щяха да са разбунили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунел съм разбунела съм разбунело съм разбунели сме
2 лице разбунел си разбунела си разбунело си разбунели сте
3 лице разбунел (е) разбунела (е) разбунело (е) разбунели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице разбунил съм разбунила съм разбунило съм разбунили сме
2 лице разбунил си разбунила си разбунило си разбунили сте
3 лице разбунил (е) разбунила (е) разбунило (е) разбунили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм разбунил била съм разбунила било съм разбунило били сме разбунили
2 лице бил си разбунил била си разбунила било си разбунило били сте разбунили
3 лице бил (е) разбунил била (е) разбунила било (е) разбунило били (са) разбунили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да разбуня щяла съм да разбуня щяло съм да разбуня щели сме да разбуним
2 лице щял си да разбуниш щяла си да разбуниш щяло си да разбуниш щели сте да разбуните
3 лице щял (е) да разбуни щяла (е) да разбуни щяло (е) да разбуни щели (са) да разбунят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм разбунил щяла съм да съм разбунила щяло съм да съм разбунило щели сме да сме разбунили
2 лице щял си да си разбунил щяла си да си разбунила щяло си да си разбунило щели сте да сте разбунили
3 лице щял (е) да е разбунил щяла (е) да е разбунила щяло (е) да е разбунило щели (са) да са разбунили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих разбунил бих разбунила бих разбунило бихме разбунили
2 лице би разбунил би разбунила би разбунило бихте разбунили
3 лице би разбунил би разбунила би разбунило биха разбунили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
раз·бу·ни раз·бу·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нен
непълен член раз·бу·не·ния
пълен член раз·бу·не·ни·ят
женски род раз·бу·не·на
членувано раз·бу·не·на·та
среден род раз·бу·не·но
членувано раз·бу·не·но·то
множествено число раз·бу·не·ни
членувано раз·бу·не·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нил
непълен член раз·бу·ни·лия
пълен член раз·бу·ни·ли·ят
женски род раз·бу·ни·ла
членувано раз·бу·ни·ла·та
среден род раз·бу·ни·ло
членувано раз·бу·ни·ло·то
множествено число раз·бу·ни·ли
членувано раз·бу·ни·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нел
непълен член раз·бу·не·лия
пълен член раз·бу·не·ли·ят
женски род раз·бу·не·ла
членувано раз·бу·не·ла·та
среден род раз·бу·не·ло
членувано раз·бу·не·ло·то
множествено число раз·бу·не·ли
членувано раз·бу·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род раз·бу·нещ
непълен член раз·бу·не·щия
пълен член раз·бу·не·щи·ят
женски род раз·бу·не·ща
членувано раз·бу·не·ща·та
среден род раз·бу·не·що
членувано раз·бу·не·що·то
множествено число раз·бу·не·щи
членувано раз·бу·не·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

раз·бу·ней·ки