Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/пръхтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола пръхтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пръх·тя пръх·тим
2 лице пръх·тиш пръх·ти·те
3 лице пръх·ти пръх·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пръх·тях пръх·тях·ме
2 лице пръх·тя пръх·тях·те
3 лице пръх·тя пръх·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пръх·тях пръх·тях·ме
2 лице пръх·те·ше пръх·тях·те
3 лице пръх·те·ше пръх·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пръхтял съм пръхтяла съм пръхтяло съм пръхтели сме
2 лице пръхтял си пръхтяла си пръхтяло си пръхтели сте
3 лице пръхтял е пръхтяла е пръхтяло е пръхтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пръхтял бях пръхтяла бях пръхтяло бяхме пръхтели
2 лице беше пръхтял беше пръхтяла беше пръхтяло бяхте пръхтели
3 лице беше пръхтял беше пръхтяла беше пръхтяло бяха пръхтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще пръхтя ще пръхтим
2 лице ще пръхтиш ще пръхтите
3 лице ще пръхти ще пръхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пръхтял ще съм пръхтяла ще съм пръхтяло ще сме пръхтели
2 лице ще си пръхтял ще си пръхтяла ще си пръхтяло ще сте пръхтели
3 лице ще е пръхтял ще е пръхтяла ще е пръхтяло ще са пръхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да пръхтя щяхме да пръхтим
2 лице щеше да пръхтиш щяхте да пръхтите
3 лице щеше да пръхти щяха да пръхтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пръхтял щях да съм пръхтяла щях да съм пръхтяло щяхме да сме пръхтели
2 лице щеше да си пръхтял щеше да си пръхтяла щеше да си пръхтяло щяхте да сте пръхтели
3 лице щеше да е пръхтял щеше да е пръхтяла щеше да е пръхтяло щяха да са пръхтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пръхтял съм пръхтяла съм пръхтяло съм пръхтели сме
2 лице пръхтял си пръхтяла си пръхтяло си пръхтели сте
3 лице пръхтял (е) пръхтяла (е) пръхтяло (е) пръхтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пръхтял съм пръхтяла съм пръхтяло съм пръхтели сме
2 лице пръхтял си пръхтяла си пръхтяло си пръхтели сте
3 лице пръхтял (е) пръхтяла (е) пръхтяло (е) пръхтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пръхтял била съм пръхтяла било съм пръхтяло били сме пръхтели
2 лице бил си пръхтял била си пръхтяла било си пръхтяло били сте пръхтели
3 лице бил (е) пръхтял била (е) пръхтяла било (е) пръхтяло били (са) пръхтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пръхтя щяла съм да пръхтя щяло съм да пръхтя щели сме да пръхтим
2 лице щял си да пръхтиш щяла си да пръхтиш щяло си да пръхтиш щели сте да пръхтите
3 лице щял (е) да пръхти щяла (е) да пръхти щяло (е) да пръхти щели (са) да пръхтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пръхтял щяла съм да съм пръхтяла щяло съм да съм пръхтяло щели сме да сме пръхтели
2 лице щял си да си пръхтял щяла си да си пръхтяла щяло си да си пръхтяло щели сте да сте пръхтели
3 лице щял (е) да е пръхтял щяла (е) да е пръхтяла щяло (е) да е пръхтяло щели (са) да са пръхтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пръхтял бих пръхтяла бих пръхтяло бихме пръхтели
2 лице би пръхтял би пръхтяла би пръхтяло бихте пръхтели
3 лице би пръхтял би пръхтяла би пръхтяло биха пръхтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
пръх·ти пръх·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пръх·тян
непълен член пръх·тя·ния
пълен член пръх·тя·ни·ят
женски род пръх·тя·на
членувано пръх·тя·на·та
среден род пръх·тя·но
членувано пръх·тя·но·то
множествено число пръх·те·ни
членувано пръх·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пръх·тял
непълен член пръх·те·лия
пълен член пръх·те·ли·ят
женски род пръх·тя·ла
членувано пръх·тя·ла·та
среден род пръх·тя·ло
членувано пръх·тя·ло·то
множествено число пръх·те·ли
членувано пръх·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пръх·тял
непълен член пръх·тя·лия
пълен член пръх·тя·ли·ят
женски род пръх·тя·ла
членувано пръх·тя·ла·та
среден род пръх·тя·ло
членувано пръх·тя·ло·то
множествено число пръх·те·ли
членувано пръх·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пръх·тящ
непълен член пръх·тя·щия
пълен член пръх·тя·щи·ят
женски род пръх·тя·ща
членувано пръх·тя·ща·та
среден род пръх·тя·що
членувано пръх·тя·що·то
множествено число пръх·тя·щи
членувано пръх·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

пръх·тей·ки