Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/просроча

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола просроча. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице прос·ро·ча прос·ро·чим
2 лице прос·ро·чиш прос·ро·чи·те
3 лице прос·ро·чи прос·ро·чат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице прос·ро·чих прос·ро·чих·ме
2 лице прос·ро·чи прос·ро·чих·те
3 лице прос·ро·чи прос·ро·чи·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице прос·ро·чех прос·ро·чех·ме
2 лице прос·ро·че·ше прос·ро·чех·те
3 лице прос·ро·че·ше прос·ро·че·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просрочил съм просрочила съм просрочило съм просрочили сме
2 лице просрочил си просрочила си просрочило си просрочили сте
3 лице просрочил е просрочила е просрочило е просрочили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях просрочил бях просрочила бях просрочило бяхме просрочили
2 лице беше просрочил беше просрочила беше просрочило бяхте просрочили
3 лице беше просрочил беше просрочила беше просрочило бяха просрочили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще просроча ще просрочим
2 лице ще просрочиш ще просрочите
3 лице ще просрочи ще просрочат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм просрочил ще съм просрочила ще съм просрочило ще сме просрочили
2 лице ще си просрочил ще си просрочила ще си просрочило ще сте просрочили
3 лице ще е просрочил ще е просрочила ще е просрочило ще са просрочили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да просроча щяхме да просрочим
2 лице щеше да просрочиш щяхте да просрочите
3 лице щеше да просрочи щяха да просрочат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм просрочил щях да съм просрочила щях да съм просрочило щяхме да сме просрочили
2 лице щеше да си просрочил щеше да си просрочила щеше да си просрочило щяхте да сте просрочили
3 лице щеше да е просрочил щеше да е просрочила щеше да е просрочило щяха да са просрочили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просрочел съм просрочела съм просрочело съм просрочели сме
2 лице просрочел си просрочела си просрочело си просрочели сте
3 лице просрочел (е) просрочела (е) просрочело (е) просрочели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице просрочил съм просрочила съм просрочило съм просрочили сме
2 лице просрочил си просрочила си просрочило си просрочили сте
3 лице просрочил (е) просрочила (е) просрочило (е) просрочили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм просрочил била съм просрочила било съм просрочило били сме просрочили
2 лице бил си просрочил била си просрочила било си просрочило били сте просрочили
3 лице бил (е) просрочил била (е) просрочила било (е) просрочило били (са) просрочили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да просроча щяла съм да просроча щяло съм да просроча щели сме да просрочим
2 лице щял си да просрочиш щяла си да просрочиш щяло си да просрочиш щели сте да просрочите
3 лице щял (е) да просрочи щяла (е) да просрочи щяло (е) да просрочи щели (са) да просрочат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм просрочил щяла съм да съм просрочила щяло съм да съм просрочило щели сме да сме просрочили
2 лице щял си да си просрочил щяла си да си просрочила щяло си да си просрочило щели сте да сте просрочили
3 лице щял (е) да е просрочил щяла (е) да е просрочила щяло (е) да е просрочило щели (са) да са просрочили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих просрочил бих просрочила бих просрочило бихме просрочили
2 лице би просрочил би просрочила би просрочило бихте просрочили
3 лице би просрочил би просрочила би просрочило биха просрочили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
прос·ро·чи прос·ро·че·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прос·ро·чен
непълен член прос·ро·че·ния
пълен член прос·ро·че·ни·ят
женски род прос·ро·че·на
членувано прос·ро·че·на·та
среден род прос·ро·че·но
членувано прос·ро·че·но·то
множествено число прос·ро·че·ни
членувано прос·ро·че·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прос·ро·чил
непълен член прос·ро·чи·лия
пълен член прос·ро·чи·ли·ят
женски род прос·ро·чи·ла
членувано прос·ро·чи·ла·та
среден род прос·ро·чи·ло
членувано прос·ро·чи·ло·то
множествено число прос·ро·чи·ли
членувано прос·ро·чи·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прос·ро·чел
непълен член прос·ро·че·лия
пълен член прос·ро·че·ли·ят
женски род прос·ро·че·ла
членувано прос·ро·че·ла·та
среден род прос·ро·че·ло
членувано прос·ро·че·ло·то
множествено число прос·ро·че·ли
членувано прос·ро·че·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прос·ро·чещ
непълен член прос·ро·че·щия
пълен член прос·ро·че·щи·ят
женски род прос·ро·че·ща
членувано прос·ро·че·ща·та
среден род прос·ро·че·що
членувано прос·ро·че·що·то
множествено число прос·ро·че·щи
членувано прос·ро·че·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

прос·ро·чей·ки