Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прокънтя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прокънтя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тя про·кън·тим
2 лице про·кън·тиш про·кън·ти·те
3 лице про·кън·ти про·кън·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тях про·кън·тях·ме
2 лице про·кън·тя про·кън·тях·те
3 лице про·кън·тя про·кън·тя·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·кън·тях про·кън·тях·ме
2 лице про·кън·те·ше про·кън·тях·те
3 лице про·кън·те·ше про·кън·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял е прокънтяла е прокънтяло е прокънтели са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокънтял бях прокънтяла бях прокънтяло бяхме прокънтели
2 лице беше прокънтял беше прокънтяла беше прокънтяло бяхте прокънтели
3 лице беше прокънтял беше прокънтяла беше прокънтяло бяха прокънтели


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прокънтя ще прокънтим
2 лице ще прокънтиш ще прокънтите
3 лице ще прокънти ще прокънтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокънтял ще съм прокънтяла ще съм прокънтяло ще сме прокънтели
2 лице ще си прокънтял ще си прокънтяла ще си прокънтяло ще сте прокънтели
3 лице ще е прокънтял ще е прокънтяла ще е прокънтяло ще са прокънтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прокънтя щяхме да прокънтим
2 лице щеше да прокънтиш щяхте да прокънтите
3 лице щеше да прокънти щяха да прокънтят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокънтял щях да съм прокънтяла щях да съм прокънтяло щяхме да сме прокънтели
2 лице щеше да си прокънтял щеше да си прокънтяла щеше да си прокънтяло щяхте да сте прокънтели
3 лице щеше да е прокънтял щеше да е прокънтяла щеше да е прокънтяло щяха да са прокънтели


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял (е) прокънтяла (е) прокънтяло (е) прокънтели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял (е) прокънтяла (е) прокънтяло (е) прокънтели (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокънтял била съм прокънтяла било съм прокънтяло били сме прокънтели
2 лице бил си прокънтял била си прокънтяла било си прокънтяло били сте прокънтели
3 лице бил (е) прокънтял била (е) прокънтяла било (е) прокънтяло били (са) прокънтели


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокънтя щяла съм да прокънтя щяло съм да прокънтя щели сме да прокънтим
2 лице щял си да прокънтиш щяла си да прокънтиш щяло си да прокънтиш щели сте да прокънтите
3 лице щял (е) да прокънти щяла (е) да прокънти щяло (е) да прокънти щели (са) да прокънтят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокънтял щяла съм да съм прокънтяла щяло съм да съм прокънтяло щели сме да сме прокънтели
2 лице щял си да си прокънтял щяла си да си прокънтяла щяло си да си прокънтяло щели сте да сте прокънтели
3 лице щял (е) да е прокънтял щяла (е) да е прокънтяла щяло (е) да е прокънтяло щели (са) да са прокънтели


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокънтял бих прокънтяла бих прокънтяло бихме прокънтели
2 лице би прокънтял би прокънтяла би прокънтяло бихте прокънтели
3 лице би прокънтял би прокънтяла би прокънтяло биха прокънтели


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
про·кън·ти про·кън·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тян
непълен член про·кън·тя·ния
пълен член про·кън·тя·ни·ят
женски род про·кън·тя·на
членувано про·кън·тя·на·та
среден род про·кън·тя·но
членувано про·кън·тя·но·то
множествено число про·кън·те·ни
членувано про·кън·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тял
непълен член про·кън·те·лия
пълен член про·кън·те·ли·ят
женски род про·кън·тя·ла
членувано про·кън·тя·ла·та
среден род про·кън·тя·ло
членувано про·кън·тя·ло·то
множествено число про·кън·те·ли
членувано про·кън·те·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тял
непълен член про·кън·тя·лия
пълен член про·кън·тя·ли·ят
женски род про·кън·тя·ла
членувано про·кън·тя·ла·та
среден род про·кън·тя·ло
членувано про·кън·тя·ло·то
множествено число про·кън·те·ли
членувано про·кън·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·кън·тящ
непълен член про·кън·тя·щия
пълен член про·кън·тя·щи·ят
женски род про·кън·тя·ща
членувано про·кън·тя·ща·та
среден род про·кън·тя·що
членувано про·кън·тя·що·то
множествено число про·кън·тя·щи
членувано про·кън·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

про·кън·тей·ки