Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прокобя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прокобя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·ко·бя про·ко·бим
2 лице про·ко·биш про·ко·би·те
3 лице про·ко·би про·ко·бят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·ко·бих про·ко·бих·ме
2 лице про·ко·би про·ко·бих·те
3 лице про·ко·би про·ко·би·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·ко·бех про·ко·бех·ме
2 лице про·ко·бе·ше про·ко·бех·те
3 лице про·ко·бе·ше про·ко·бе·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокобил съм прокобила съм прокобило съм прокобили сме
2 лице прокобил си прокобила си прокобило си прокобили сте
3 лице прокобил е прокобила е прокобило е прокобили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокобил бях прокобила бях прокобило бяхме прокобили
2 лице беше прокобил беше прокобила беше прокобило бяхте прокобили
3 лице беше прокобил беше прокобила беше прокобило бяха прокобили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прокобя ще прокобим
2 лице ще прокобиш ще прокобите
3 лице ще прокоби ще прокобят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокобил ще съм прокобила ще съм прокобило ще сме прокобили
2 лице ще си прокобил ще си прокобила ще си прокобило ще сте прокобили
3 лице ще е прокобил ще е прокобила ще е прокобило ще са прокобили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прокобя щяхме да прокобим
2 лице щеше да прокобиш щяхте да прокобите
3 лице щеше да прокоби щяха да прокобят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокобил щях да съм прокобила щях да съм прокобило щяхме да сме прокобили
2 лице щеше да си прокобил щеше да си прокобила щеше да си прокобило щяхте да сте прокобили
3 лице щеше да е прокобил щеше да е прокобила щеше да е прокобило щяха да са прокобили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокобел съм прокобела съм прокобело съм прокобели сме
2 лице прокобел си прокобела си прокобело си прокобели сте
3 лице прокобел (е) прокобела (е) прокобело (е) прокобели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокобил съм прокобила съм прокобило съм прокобили сме
2 лице прокобил си прокобила си прокобило си прокобили сте
3 лице прокобил (е) прокобила (е) прокобило (е) прокобили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокобил била съм прокобила било съм прокобило били сме прокобили
2 лице бил си прокобил била си прокобила било си прокобило били сте прокобили
3 лице бил (е) прокобил била (е) прокобила било (е) прокобило били (са) прокобили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокобя щяла съм да прокобя щяло съм да прокобя щели сме да прокобим
2 лице щял си да прокобиш щяла си да прокобиш щяло си да прокобиш щели сте да прокобите
3 лице щял (е) да прокоби щяла (е) да прокоби щяло (е) да прокоби щели (са) да прокобят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокобил щяла съм да съм прокобила щяло съм да съм прокобило щели сме да сме прокобили
2 лице щял си да си прокобил щяла си да си прокобила щяло си да си прокобило щели сте да сте прокобили
3 лице щял (е) да е прокобил щяла (е) да е прокобила щяло (е) да е прокобило щели (са) да са прокобили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокобил бих прокобила бих прокобило бихме прокобили
2 лице би прокобил би прокобила би прокобило бихте прокобили
3 лице би прокобил би прокобила би прокобило биха прокобили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
про·ко·би про·ко·бе·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·ко·бен
непълен член про·ко·бе·ния
пълен член про·ко·бе·ни·ят
женски род про·ко·бе·на
членувано про·ко·бе·на·та
среден род про·ко·бе·но
членувано про·ко·бе·но·то
множествено число про·ко·бе·ни
членувано про·ко·бе·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·ко·бил
непълен член про·ко·би·лия
пълен член про·ко·би·ли·ят
женски род про·ко·би·ла
членувано про·ко·би·ла·та
среден род про·ко·би·ло
членувано про·ко·би·ло·то
множествено число про·ко·би·ли
членувано про·ко·би·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·ко·бел
непълен член про·ко·бе·лия
пълен член про·ко·бе·ли·ят
женски род про·ко·бе·ла
членувано про·ко·бе·ла·та
среден род про·ко·бе·ло
членувано про·ко·бе·ло·то
множествено число про·ко·бе·ли
членувано про·ко·бе·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·ко·бещ
непълен член про·ко·бе·щия
пълен член про·ко·бе·щи·ят
женски род про·ко·бе·ща
членувано про·ко·бе·ща·та
среден род про·ко·бе·що
членувано про·ко·бе·що·то
множествено число про·ко·бе·щи
членувано про·ко·бе·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

про·ко·бей·ки