Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прогнивам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прогнивам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице прог·ни·вам прог·ни·ва·ме
2 лице прог·ни·ваш прог·ни·ва·те
3 лице прог·ни·ва прог·ни·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице прог·ни·вах прог·ни·вах·ме
2 лице прог·ни·ва прог·ни·вах·те
3 лице прог·ни·ва прог·ни·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице прог·ни·вах прог·ни·вах·ме
2 лице прог·ни·ва·ше прог·ни·вах·те
3 лице прог·ни·ва·ше прог·ни·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогнивал съм прогнивала съм прогнивало съм прогнивали сме
2 лице прогнивал си прогнивала си прогнивало си прогнивали сте
3 лице прогнивал е прогнивала е прогнивало е прогнивали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прогнивал бях прогнивала бях прогнивало бяхме прогнивали
2 лице беше прогнивал беше прогнивала беше прогнивало бяхте прогнивали
3 лице беше прогнивал беше прогнивала беше прогнивало бяха прогнивали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прогнивам ще прогниваме
2 лице ще прогниваш ще прогнивате
3 лице ще прогнива ще прогниват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прогнивал ще съм прогнивала ще съм прогнивало ще сме прогнивали
2 лице ще си прогнивал ще си прогнивала ще си прогнивало ще сте прогнивали
3 лице ще е прогнивал ще е прогнивала ще е прогнивало ще са прогнивали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прогнивам щяхме да прогниваме
2 лице щеше да прогниваш щяхте да прогнивате
3 лице щеше да прогнива щяха да прогниват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прогнивал щях да съм прогнивала щях да съм прогнивало щяхме да сме прогнивали
2 лице щеше да си прогнивал щеше да си прогнивала щеше да си прогнивало щяхте да сте прогнивали
3 лице щеше да е прогнивал щеше да е прогнивала щеше да е прогнивало щяха да са прогнивали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогнивал съм прогнивала съм прогнивало съм прогнивали сме
2 лице прогнивал си прогнивала си прогнивало си прогнивали сте
3 лице прогнивал (е) прогнивала (е) прогнивало (е) прогнивали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прогнивал съм прогнивала съм прогнивало съм прогнивали сме
2 лице прогнивал си прогнивала си прогнивало си прогнивали сте
3 лице прогнивал (е) прогнивала (е) прогнивало (е) прогнивали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прогнивал била съм прогнивала било съм прогнивало били сме прогнивали
2 лице бил си прогнивал била си прогнивала било си прогнивало били сте прогнивали
3 лице бил (е) прогнивал била (е) прогнивала било (е) прогнивало били (са) прогнивали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прогнивам щяла съм да прогнивам щяло съм да прогнивам щели сме да прогниваме
2 лице щял си да прогниваш щяла си да прогниваш щяло си да прогниваш щели сте да прогнивате
3 лице щял (е) да прогнива щяла (е) да прогнива щяло (е) да прогнива щели (са) да прогниват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прогнивал щяла съм да съм прогнивала щяло съм да съм прогнивало щели сме да сме прогнивали
2 лице щял си да си прогнивал щяла си да си прогнивала щяло си да си прогнивало щели сте да сте прогнивали
3 лице щял (е) да е прогнивал щяла (е) да е прогнивала щяло (е) да е прогнивало щели (са) да са прогнивали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прогнивал бих прогнивала бих прогнивало бихме прогнивали
2 лице би прогнивал би прогнивала би прогнивало бихте прогнивали
3 лице би прогнивал би прогнивала би прогнивало биха прогнивали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
прог·ни·вай прог·ни·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прог·ни·ван
непълен член прог·ни·ва·ния
пълен член прог·ни·ва·ни·ят
женски род прог·ни·ва·на
членувано прог·ни·ва·на·та
среден род прог·ни·ва·но
членувано прог·ни·ва·но·то
множествено число прог·ни·ва·ни
членувано прог·ни·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прог·ни·вал
непълен член прог·ни·ва·лия
пълен член прог·ни·ва·ли·ят
женски род прог·ни·ва·ла
членувано прог·ни·ва·ла·та
среден род прог·ни·ва·ло
членувано прог·ни·ва·ло·то
множествено число прог·ни·ва·ли
членувано прог·ни·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прог·ни·вал
непълен член прог·ни·ва·лия
пълен член прог·ни·ва·ли·ят
женски род прог·ни·ва·ла
членувано прог·ни·ва·ла·та
среден род прог·ни·ва·ло
членувано прог·ни·ва·ло·то
множествено число прог·ни·ва·ли
членувано прог·ни·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род прог·ни·ващ
непълен член прог·ни·ва·щия
пълен член прог·ни·ва·щи·ят
женски род прог·ни·ва·ща
членувано прог·ни·ва·ща·та
среден род прог·ни·ва·що
членувано прог·ни·ва·що·то
множествено число прог·ни·ва·щи
членувано прог·ни·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

прог·ни·вай·ки