Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/провикна

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола провикна. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·вик·на про·вик·нем
2 лице про·вик·неш про·вик·не·те
3 лице про·вик·не про·вик·нат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·вик·нах про·вик·нах·ме
2 лице про·вик·на про·вик·нах·те
3 лице про·вик·на про·вик·на·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·вик·нех про·вик·нех·ме
2 лице про·вик·не·ше про·вик·нех·те
3 лице про·вик·не·ше про·вик·не·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провикнал съм провикнала съм провикнало съм провикнали сме
2 лице провикнал си провикнала си провикнало си провикнали сте
3 лице провикнал е провикнала е провикнало е провикнали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях провикнал бях провикнала бях провикнало бяхме провикнали
2 лице беше провикнал беше провикнала беше провикнало бяхте провикнали
3 лице беше провикнал беше провикнала беше провикнало бяха провикнали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще провикна ще провикнем
2 лице ще провикнеш ще провикнете
3 лице ще провикне ще провикнат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм провикнал ще съм провикнала ще съм провикнало ще сме провикнали
2 лице ще си провикнал ще си провикнала ще си провикнало ще сте провикнали
3 лице ще е провикнал ще е провикнала ще е провикнало ще са провикнали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да провикна щяхме да провикнем
2 лице щеше да провикнеш щяхте да провикнете
3 лице щеше да провикне щяха да провикнат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм провикнал щях да съм провикнала щях да съм провикнало щяхме да сме провикнали
2 лице щеше да си провикнал щеше да си провикнала щеше да си провикнало щяхте да сте провикнали
3 лице щеше да е провикнал щеше да е провикнала щеше да е провикнало щяха да са провикнали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провикнел съм провикнела съм провикнело съм провикнели сме
2 лице провикнел си провикнела си провикнело си провикнели сте
3 лице провикнел (е) провикнела (е) провикнело (е) провикнели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице провикнал съм провикнала съм провикнало съм провикнали сме
2 лице провикнал си провикнала си провикнало си провикнали сте
3 лице провикнал (е) провикнала (е) провикнало (е) провикнали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм провикнал била съм провикнала било съм провикнало били сме провикнали
2 лице бил си провикнал била си провикнала било си провикнало били сте провикнали
3 лице бил (е) провикнал била (е) провикнала било (е) провикнало били (са) провикнали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да провикна щяла съм да провикна щяло съм да провикна щели сме да провикнем
2 лице щял си да провикнеш щяла си да провикнеш щяло си да провикнеш щели сте да провикнете
3 лице щял (е) да провикне щяла (е) да провикне щяло (е) да провикне щели (са) да провикнат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм провикнал щяла съм да съм провикнала щяло съм да съм провикнало щели сме да сме провикнали
2 лице щял си да си провикнал щяла си да си провикнала щяло си да си провикнало щели сте да сте провикнали
3 лице щял (е) да е провикнал щяла (е) да е провикнала щяло (е) да е провикнало щели (са) да са провикнали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих провикнал бих провикнала бих провикнало бихме провикнали
2 лице би провикнал би провикнала би провикнало бихте провикнали
3 лице би провикнал би провикнала би провикнало биха провикнали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
про·вик·ни про·вик·не·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·вик·нат
непълен член про·вик·на·тия
пълен член про·вик·на·ти·ят
женски род про·вик·на·та
членувано про·вик·на·та·та
среден род про·вик·на·то
членувано про·вик·на·то·то
множествено число про·вик·на·ти
членувано про·вик·на·ти·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·вик·нал
непълен член про·вик·на·лия
пълен член про·вик·на·ли·ят
женски род про·вик·на·ла
членувано про·вик·на·ла·та
среден род про·вик·на·ло
членувано про·вик·на·ло·то
множествено число про·вик·на·ли
членувано про·вик·на·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·вик·нел
непълен член про·вик·не·лия
пълен член про·вик·не·ли·ят
женски род про·вик·не·ла
членувано про·вик·не·ла·та
среден род про·вик·не·ло
членувано про·вик·не·ло·то
множествено число про·вик·не·ли
членувано про·вик·не·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род
непълен член
пълен член
женски род
членувано
среден род
членувано
множествено число
членувано


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]