Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/пробълбукам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола пробълбукам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·бъл·бу·кам про·бъл·бу·ка·ме
2 лице про·бъл·бу·каш про·бъл·бу·ка·те
3 лице про·бъл·бу·ка про·бъл·бу·кат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·бъл·бу·ках про·бъл·бу·ках·ме
2 лице про·бъл·бу·ка про·бъл·бу·ках·те
3 лице про·бъл·бу·ка про·бъл·бу·ка·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице про·бъл·бу·ках про·бъл·бу·ках·ме
2 лице про·бъл·бу·ка·ше про·бъл·бу·ках·те
3 лице про·бъл·бу·ка·ше про·бъл·бу·ка·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пробълбукал съм пробълбукала съм пробълбукало съм пробълбукали сме
2 лице пробълбукал си пробълбукала си пробълбукало си пробълбукали сте
3 лице пробълбукал е пробълбукала е пробълбукало е пробълбукали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях пробълбукал бях пробълбукала бях пробълбукало бяхме пробълбукали
2 лице беше пробълбукал беше пробълбукала беше пробълбукало бяхте пробълбукали
3 лице беше пробълбукал беше пробълбукала беше пробълбукало бяха пробълбукали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще пробълбукам ще пробълбукаме
2 лице ще пробълбукаш ще пробълбукате
3 лице ще пробълбука ще пробълбукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм пробълбукал ще съм пробълбукала ще съм пробълбукало ще сме пробълбукали
2 лице ще си пробълбукал ще си пробълбукала ще си пробълбукало ще сте пробълбукали
3 лице ще е пробълбукал ще е пробълбукала ще е пробълбукало ще са пробълбукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да пробълбукам щяхме да пробълбукаме
2 лице щеше да пробълбукаш щяхте да пробълбукате
3 лице щеше да пробълбука щяха да пробълбукат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм пробълбукал щях да съм пробълбукала щях да съм пробълбукало щяхме да сме пробълбукали
2 лице щеше да си пробълбукал щеше да си пробълбукала щеше да си пробълбукало щяхте да сте пробълбукали
3 лице щеше да е пробълбукал щеше да е пробълбукала щеше да е пробълбукало щяха да са пробълбукали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пробълбукал съм пробълбукала съм пробълбукало съм пробълбукали сме
2 лице пробълбукал си пробълбукала си пробълбукало си пробълбукали сте
3 лице пробълбукал (е) пробълбукала (е) пробълбукало (е) пробълбукали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице пробълбукал съм пробълбукала съм пробълбукало съм пробълбукали сме
2 лице пробълбукал си пробълбукала си пробълбукало си пробълбукали сте
3 лице пробълбукал (е) пробълбукала (е) пробълбукало (е) пробълбукали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм пробълбукал била съм пробълбукала било съм пробълбукало били сме пробълбукали
2 лице бил си пробълбукал била си пробълбукала било си пробълбукало били сте пробълбукали
3 лице бил (е) пробълбукал била (е) пробълбукала било (е) пробълбукало били (са) пробълбукали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да пробълбукам щяла съм да пробълбукам щяло съм да пробълбукам щели сме да пробълбукаме
2 лице щял си да пробълбукаш щяла си да пробълбукаш щяло си да пробълбукаш щели сте да пробълбукате
3 лице щял (е) да пробълбука щяла (е) да пробълбука щяло (е) да пробълбука щели (са) да пробълбукат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм пробълбукал щяла съм да съм пробълбукала щяло съм да съм пробълбукало щели сме да сме пробълбукали
2 лице щял си да си пробълбукал щяла си да си пробълбукала щяло си да си пробълбукало щели сте да сте пробълбукали
3 лице щял (е) да е пробълбукал щяла (е) да е пробълбукала щяло (е) да е пробълбукало щели (са) да са пробълбукали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих пробълбукал бих пробълбукала бих пробълбукало бихме пробълбукали
2 лице би пробълбукал би пробълбукала би пробълбукало бихте пробълбукали
3 лице би пробълбукал би пробълбукала би пробълбукало биха пробълбукали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
про·бъл·бу·кай про·бъл·бу·кай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·бъл·бу·кан
непълен член про·бъл·бу·ка·ния
пълен член про·бъл·бу·ка·ни·ят
женски род про·бъл·бу·ка·на
членувано про·бъл·бу·ка·на·та
среден род про·бъл·бу·ка·но
членувано про·бъл·бу·ка·но·то
множествено число про·бъл·бу·ка·ни
членувано про·бъл·бу·ка·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·бъл·бу·кал
непълен член про·бъл·бу·ка·лия
пълен член про·бъл·бу·ка·ли·ят
женски род про·бъл·бу·ка·ла
членувано про·бъл·бу·ка·ла·та
среден род про·бъл·бу·ка·ло
членувано про·бъл·бу·ка·ло·то
множествено число про·бъл·бу·ка·ли
членувано про·бъл·бу·ка·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·бъл·бу·кал
непълен член про·бъл·бу·ка·лия
пълен член про·бъл·бу·ка·ли·ят
женски род про·бъл·бу·ка·ла
членувано про·бъл·бу·ка·ла·та
среден род про·бъл·бу·ка·ло
членувано про·бъл·бу·ка·ло·то
множествено число про·бъл·бу·ка·ли
членувано про·бъл·бу·ка·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род про·бъл·бу·кащ
непълен член про·бъл·бу·ка·щия
пълен член про·бъл·бу·ка·щи·ят
женски род про·бъл·бу·ка·ща
членувано про·бъл·бу·ка·ща·та
среден род про·бъл·бу·ка·що
членувано про·бъл·бу·ка·що·то
множествено число про·бъл·бу·ка·щи
членувано про·бъл·бу·ка·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

про·бъл·бу·кай·ки