Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/прилютявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола прилютявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·лю·тя·вам при·лю·тя·ва·ме
2 лице при·лю·тя·ваш при·лю·тя·ва·те
3 лице при·лю·тя·ва при·лю·тя·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·лю·тя·вах при·лю·тя·вах·ме
2 лице при·лю·тя·ва при·лю·тя·вах·те
3 лице при·лю·тя·ва при·лю·тя·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице при·лю·тя·вах при·лю·тя·вах·ме
2 лице при·лю·тя·ва·ше при·лю·тя·вах·те
3 лице при·лю·тя·ва·ше при·лю·тя·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютявал съм прилютявала съм прилютявало съм прилютявали сме
2 лице прилютявал си прилютявала си прилютявало си прилютявали сте
3 лице прилютявал е прилютявала е прилютявало е прилютявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прилютявал бях прилютявала бях прилютявало бяхме прилютявали
2 лице беше прилютявал беше прилютявала беше прилютявало бяхте прилютявали
3 лице беше прилютявал беше прилютявала беше прилютявало бяха прилютявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще прилютявам ще прилютяваме
2 лице ще прилютяваш ще прилютявате
3 лице ще прилютява ще прилютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прилютявал ще съм прилютявала ще съм прилютявало ще сме прилютявали
2 лице ще си прилютявал ще си прилютявала ще си прилютявало ще сте прилютявали
3 лице ще е прилютявал ще е прилютявала ще е прилютявало ще са прилютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да прилютявам щяхме да прилютяваме
2 лице щеше да прилютяваш щяхте да прилютявате
3 лице щеше да прилютява щяха да прилютяват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прилютявал щях да съм прилютявала щях да съм прилютявало щяхме да сме прилютявали
2 лице щеше да си прилютявал щеше да си прилютявала щеше да си прилютявало щяхте да сте прилютявали
3 лице щеше да е прилютявал щеше да е прилютявала щеше да е прилютявало щяха да са прилютявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютявал съм прилютявала съм прилютявало съм прилютявали сме
2 лице прилютявал си прилютявала си прилютявало си прилютявали сте
3 лице прилютявал (е) прилютявала (е) прилютявало (е) прилютявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прилютявал съм прилютявала съм прилютявало съм прилютявали сме
2 лице прилютявал си прилютявала си прилютявало си прилютявали сте
3 лице прилютявал (е) прилютявала (е) прилютявало (е) прилютявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прилютявал била съм прилютявала било съм прилютявало били сме прилютявали
2 лице бил си прилютявал била си прилютявала било си прилютявало били сте прилютявали
3 лице бил (е) прилютявал била (е) прилютявала било (е) прилютявало били (са) прилютявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прилютявам щяла съм да прилютявам щяло съм да прилютявам щели сме да прилютяваме
2 лице щял си да прилютяваш щяла си да прилютяваш щяло си да прилютяваш щели сте да прилютявате
3 лице щял (е) да прилютява щяла (е) да прилютява щяло (е) да прилютява щели (са) да прилютяват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прилютявал щяла съм да съм прилютявала щяло съм да съм прилютявало щели сме да сме прилютявали
2 лице щял си да си прилютявал щяла си да си прилютявала щяло си да си прилютявало щели сте да сте прилютявали
3 лице щял (е) да е прилютявал щяла (е) да е прилютявала щяло (е) да е прилютявало щели (са) да са прилютявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прилютявал бих прилютявала бих прилютявало бихме прилютявали
2 лице би прилютявал би прилютявала би прилютявало бихте прилютявали
3 лице би прилютявал би прилютявала би прилютявало биха прилютявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
при·лю·тя·вай при·лю·тя·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·тя·ван
непълен член при·лю·тя·ва·ния
пълен член при·лю·тя·ва·ни·ят
женски род при·лю·тя·ва·на
членувано при·лю·тя·ва·на·та
среден род при·лю·тя·ва·но
членувано при·лю·тя·ва·но·то
множествено число при·лю·тя·ва·ни
членувано при·лю·тя·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·тя·вал
непълен член при·лю·тя·ва·лия
пълен член при·лю·тя·ва·ли·ят
женски род при·лю·тя·ва·ла
членувано при·лю·тя·ва·ла·та
среден род при·лю·тя·ва·ло
членувано при·лю·тя·ва·ло·то
множествено число при·лю·тя·ва·ли
членувано при·лю·тя·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·тя·вал
непълен член при·лю·тя·ва·лия
пълен член при·лю·тя·ва·ли·ят
женски род при·лю·тя·ва·ла
членувано при·лю·тя·ва·ла·та
среден род при·лю·тя·ва·ло
членувано при·лю·тя·ва·ло·то
множествено число при·лю·тя·ва·ли
членувано при·лю·тя·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род при·лю·тя·ващ
непълен член при·лю·тя·ва·щия
пълен член при·лю·тя·ва·щи·ят
женски род при·лю·тя·ва·ща
членувано при·лю·тя·ва·ща·та
среден род при·лю·тя·ва·що
членувано при·лю·тя·ва·що·то
множествено число при·лю·тя·ва·щи
членувано при·лю·тя·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

при·лю·тя·вай·ки