Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поучудвам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поучудвам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·чуд·вам по·у·чуд·ва·ме
2 лице по·у·чуд·ваш по·у·чуд·ва·те
3 лице по·у·чуд·ва по·у·чуд·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·чуд·вах по·у·чуд·вах·ме
2 лице по·у·чуд·ва по·у·чуд·вах·те
3 лице по·у·чуд·ва по·у·чуд·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·чуд·вах по·у·чуд·вах·ме
2 лице по·у·чуд·ва·ше по·у·чуд·вах·те
3 лице по·у·чуд·ва·ше по·у·чуд·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучудвал съм поучудвала съм поучудвало съм поучудвали сме
2 лице поучудвал си поучудвала си поучудвало си поучудвали сте
3 лице поучудвал е поучудвала е поучудвало е поучудвали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поучудвал бях поучудвала бях поучудвало бяхме поучудвали
2 лице беше поучудвал беше поучудвала беше поучудвало бяхте поучудвали
3 лице беше поучудвал беше поучудвала беше поучудвало бяха поучудвали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поучудвам ще поучудваме
2 лице ще поучудваш ще поучудвате
3 лице ще поучудва ще поучудват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поучудвал ще съм поучудвала ще съм поучудвало ще сме поучудвали
2 лице ще си поучудвал ще си поучудвала ще си поучудвало ще сте поучудвали
3 лице ще е поучудвал ще е поучудвала ще е поучудвало ще са поучудвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поучудвам щяхме да поучудваме
2 лице щеше да поучудваш щяхте да поучудвате
3 лице щеше да поучудва щяха да поучудват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поучудвал щях да съм поучудвала щях да съм поучудвало щяхме да сме поучудвали
2 лице щеше да си поучудвал щеше да си поучудвала щеше да си поучудвало щяхте да сте поучудвали
3 лице щеше да е поучудвал щеше да е поучудвала щеше да е поучудвало щяха да са поучудвали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучудвал съм поучудвала съм поучудвало съм поучудвали сме
2 лице поучудвал си поучудвала си поучудвало си поучудвали сте
3 лице поучудвал (е) поучудвала (е) поучудвало (е) поучудвали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поучудвал съм поучудвала съм поучудвало съм поучудвали сме
2 лице поучудвал си поучудвала си поучудвало си поучудвали сте
3 лице поучудвал (е) поучудвала (е) поучудвало (е) поучудвали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поучудвал била съм поучудвала било съм поучудвало били сме поучудвали
2 лице бил си поучудвал била си поучудвала било си поучудвало били сте поучудвали
3 лице бил (е) поучудвал била (е) поучудвала било (е) поучудвало били (са) поучудвали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поучудвам щяла съм да поучудвам щяло съм да поучудвам щели сме да поучудваме
2 лице щял си да поучудваш щяла си да поучудваш щяло си да поучудваш щели сте да поучудвате
3 лице щял (е) да поучудва щяла (е) да поучудва щяло (е) да поучудва щели (са) да поучудват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поучудвал щяла съм да съм поучудвала щяло съм да съм поучудвало щели сме да сме поучудвали
2 лице щял си да си поучудвал щяла си да си поучудвала щяло си да си поучудвало щели сте да сте поучудвали
3 лице щял (е) да е поучудвал щяла (е) да е поучудвала щяло (е) да е поучудвало щели (са) да са поучудвали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поучудвал бих поучудвала бих поучудвало бихме поучудвали
2 лице би поучудвал би поучудвала би поучудвало бихте поучудвали
3 лице би поучудвал би поучудвала би поучудвало биха поучудвали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·у·чуд·вай по·у·чуд·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чуд·ван
непълен член по·у·чуд·ва·ния
пълен член по·у·чуд·ва·ни·ят
женски род по·у·чуд·ва·на
членувано по·у·чуд·ва·на·та
среден род по·у·чуд·ва·но
членувано по·у·чуд·ва·но·то
множествено число по·у·чуд·ва·ни
членувано по·у·чуд·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чуд·вал
непълен член по·у·чуд·ва·лия
пълен член по·у·чуд·ва·ли·ят
женски род по·у·чуд·ва·ла
членувано по·у·чуд·ва·ла·та
среден род по·у·чуд·ва·ло
членувано по·у·чуд·ва·ло·то
множествено число по·у·чуд·ва·ли
членувано по·у·чуд·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чуд·вал
непълен член по·у·чуд·ва·лия
пълен член по·у·чуд·ва·ли·ят
женски род по·у·чуд·ва·ла
членувано по·у·чуд·ва·ла·та
среден род по·у·чуд·ва·ло
членувано по·у·чуд·ва·ло·то
множествено число по·у·чуд·ва·ли
членувано по·у·чуд·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·чуд·ващ
непълен член по·у·чуд·ва·щия
пълен член по·у·чуд·ва·щи·ят
женски род по·у·чуд·ва·ща
членувано по·у·чуд·ва·ща·та
среден род по·у·чуд·ва·що
членувано по·у·чуд·ва·що·то
множествено число по·у·чуд·ва·щи
членувано по·у·чуд·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·у·чуд·вай·ки