Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поутолявам

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поутолявам. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·то·ля·вам по·у·то·ля·ва·ме
2 лице по·у·то·ля·ваш по·у·то·ля·ва·те
3 лице по·у·то·ля·ва по·у·то·ля·ват


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·то·ля·вах по·у·то·ля·вах·ме
2 лице по·у·то·ля·ва по·у·то·ля·вах·те
3 лице по·у·то·ля·ва по·у·то·ля·ва·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·то·ля·вах по·у·то·ля·вах·ме
2 лице по·у·то·ля·ва·ше по·у·то·ля·вах·те
3 лице по·у·то·ля·ва·ше по·у·то·ля·ва·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поутолявал съм поутолявала съм поутолявало съм поутолявали сме
2 лице поутолявал си поутолявала си поутолявало си поутолявали сте
3 лице поутолявал е поутолявала е поутолявало е поутолявали са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поутолявал бях поутолявала бях поутолявало бяхме поутолявали
2 лице беше поутолявал беше поутолявала беше поутолявало бяхте поутолявали
3 лице беше поутолявал беше поутолявала беше поутолявало бяха поутолявали


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поутолявам ще поутоляваме
2 лице ще поутоляваш ще поутолявате
3 лице ще поутолява ще поутоляват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поутолявал ще съм поутолявала ще съм поутолявало ще сме поутолявали
2 лице ще си поутолявал ще си поутолявала ще си поутолявало ще сте поутолявали
3 лице ще е поутолявал ще е поутолявала ще е поутолявало ще са поутолявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поутолявам щяхме да поутоляваме
2 лице щеше да поутоляваш щяхте да поутолявате
3 лице щеше да поутолява щяха да поутоляват


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поутолявал щях да съм поутолявала щях да съм поутолявало щяхме да сме поутолявали
2 лице щеше да си поутолявал щеше да си поутолявала щеше да си поутолявало щяхте да сте поутолявали
3 лице щеше да е поутолявал щеше да е поутолявала щеше да е поутолявало щяха да са поутолявали


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поутолявал съм поутолявала съм поутолявало съм поутолявали сме
2 лице поутолявал си поутолявала си поутолявало си поутолявали сте
3 лице поутолявал (е) поутолявала (е) поутолявало (е) поутолявали (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поутолявал съм поутолявала съм поутолявало съм поутолявали сме
2 лице поутолявал си поутолявала си поутолявало си поутолявали сте
3 лице поутолявал (е) поутолявала (е) поутолявало (е) поутолявали (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поутолявал била съм поутолявала било съм поутолявало били сме поутолявали
2 лице бил си поутолявал била си поутолявала било си поутолявало били сте поутолявали
3 лице бил (е) поутолявал била (е) поутолявала било (е) поутолявало били (са) поутолявали


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поутолявам щяла съм да поутолявам щяло съм да поутолявам щели сме да поутоляваме
2 лице щял си да поутоляваш щяла си да поутоляваш щяло си да поутоляваш щели сте да поутолявате
3 лице щял (е) да поутолява щяла (е) да поутолява щяло (е) да поутолява щели (са) да поутоляват


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поутолявал щяла съм да съм поутолявала щяло съм да съм поутолявало щели сме да сме поутолявали
2 лице щял си да си поутолявал щяла си да си поутолявала щяло си да си поутолявало щели сте да сте поутолявали
3 лице щял (е) да е поутолявал щяла (е) да е поутолявала щяло (е) да е поутолявало щели (са) да са поутолявали


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поутолявал бих поутолявала бих поутолявало бихме поутолявали
2 лице би поутолявал би поутолявала би поутолявало бихте поутолявали
3 лице би поутолявал би поутолявала би поутолявало биха поутолявали


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·у·то·ля·вай по·у·то·ля·вай·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·то·ля·ван
непълен член по·у·то·ля·ва·ния
пълен член по·у·то·ля·ва·ни·ят
женски род по·у·то·ля·ва·на
членувано по·у·то·ля·ва·на·та
среден род по·у·то·ля·ва·но
членувано по·у·то·ля·ва·но·то
множествено число по·у·то·ля·ва·ни
членувано по·у·то·ля·ва·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·то·ля·вал
непълен член по·у·то·ля·ва·лия
пълен член по·у·то·ля·ва·ли·ят
женски род по·у·то·ля·ва·ла
членувано по·у·то·ля·ва·ла·та
среден род по·у·то·ля·ва·ло
членувано по·у·то·ля·ва·ло·то
множествено число по·у·то·ля·ва·ли
членувано по·у·то·ля·ва·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·то·ля·вал
непълен член по·у·то·ля·ва·лия
пълен член по·у·то·ля·ва·ли·ят
женски род по·у·то·ля·ва·ла
членувано по·у·то·ля·ва·ла·та
среден род по·у·то·ля·ва·ло
членувано по·у·то·ля·ва·ло·то
множествено число по·у·то·ля·ва·ли
членувано по·у·то·ля·ва·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·то·ля·ващ
непълен член по·у·то·ля·ва·щия
пълен член по·у·то·ля·ва·щи·ят
женски род по·у·то·ля·ва·ща
членувано по·у·то·ля·ва·ща·та
среден род по·у·то·ля·ва·що
членувано по·у·то·ля·ва·що·то
множествено число по·у·то·ля·ва·щи
членувано по·у·то·ля·ва·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·у·то·ля·вай·ки