Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поутеша

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поутеша. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·те·ша по·у·те·шим
2 лице по·у·те·шиш по·у·те·ши·те
3 лице по·у·те·ши по·у·те·шат


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·те·ших по·у·те·ших·ме
2 лице по·у·те·ши по·у·те·ших·те
3 лице по·у·те·ши по·у·те·ши·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·у·те·шех по·у·те·шех·ме
2 лице по·у·те·ше·ше по·у·те·шех·те
3 лице по·у·те·ше·ше по·у·те·ше·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поутешил съм поутешила съм поутешило съм поутешили сме
2 лице поутешил си поутешила си поутешило си поутешили сте
3 лице поутешил е поутешила е поутешило е поутешили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поутешил бях поутешила бях поутешило бяхме поутешили
2 лице беше поутешил беше поутешила беше поутешило бяхте поутешили
3 лице беше поутешил беше поутешила беше поутешило бяха поутешили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поутеша ще поутешим
2 лице ще поутешиш ще поутешите
3 лице ще поутеши ще поутешат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поутешил ще съм поутешила ще съм поутешило ще сме поутешили
2 лице ще си поутешил ще си поутешила ще си поутешило ще сте поутешили
3 лице ще е поутешил ще е поутешила ще е поутешило ще са поутешили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поутеша щяхме да поутешим
2 лице щеше да поутешиш щяхте да поутешите
3 лице щеше да поутеши щяха да поутешат


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поутешил щях да съм поутешила щях да съм поутешило щяхме да сме поутешили
2 лице щеше да си поутешил щеше да си поутешила щеше да си поутешило щяхте да сте поутешили
3 лице щеше да е поутешил щеше да е поутешила щеше да е поутешило щяха да са поутешили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поутешел съм поутешела съм поутешело съм поутешели сме
2 лице поутешел си поутешела си поутешело си поутешели сте
3 лице поутешел (е) поутешела (е) поутешело (е) поутешели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поутешил съм поутешила съм поутешило съм поутешили сме
2 лице поутешил си поутешила си поутешило си поутешили сте
3 лице поутешил (е) поутешила (е) поутешило (е) поутешили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поутешил била съм поутешила било съм поутешило били сме поутешили
2 лице бил си поутешил била си поутешила било си поутешило били сте поутешили
3 лице бил (е) поутешил била (е) поутешила било (е) поутешило били (са) поутешили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поутеша щяла съм да поутеша щяло съм да поутеша щели сме да поутешим
2 лице щял си да поутешиш щяла си да поутешиш щяло си да поутешиш щели сте да поутешите
3 лице щял (е) да поутеши щяла (е) да поутеши щяло (е) да поутеши щели (са) да поутешат


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поутешил щяла съм да съм поутешила щяло съм да съм поутешило щели сме да сме поутешили
2 лице щял си да си поутешил щяла си да си поутешила щяло си да си поутешило щели сте да сте поутешили
3 лице щял (е) да е поутешил щяла (е) да е поутешила щяло (е) да е поутешило щели (са) да са поутешили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поутешил бих поутешила бих поутешило бихме поутешили
2 лице би поутешил би поутешила би поутешило бихте поутешили
3 лице би поутешил би поутешила би поутешило биха поутешили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·у·те·ши по·у·те·ше·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·те·шен
непълен член по·у·те·ше·ния
пълен член по·у·те·ше·ни·ят
женски род по·у·те·ше·на
членувано по·у·те·ше·на·та
среден род по·у·те·ше·но
членувано по·у·те·ше·но·то
множествено число по·у·те·ше·ни
членувано по·у·те·ше·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·те·шил
непълен член по·у·те·ши·лия
пълен член по·у·те·ши·ли·ят
женски род по·у·те·ши·ла
членувано по·у·те·ши·ла·та
среден род по·у·те·ши·ло
членувано по·у·те·ши·ло·то
множествено число по·у·те·ши·ли
членувано по·у·те·ши·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·те·шел
непълен член по·у·те·ше·лия
пълен член по·у·те·ше·ли·ят
женски род по·у·те·ше·ла
членувано по·у·те·ше·ла·та
среден род по·у·те·ше·ло
членувано по·у·те·ше·ло·то
множествено число по·у·те·ше·ли
членувано по·у·те·ше·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·у·те·шещ
непълен член по·у·те·ше·щия
пълен член по·у·те·ше·щи·ят
женски род по·у·те·ше·ща
членувано по·у·те·ше·ща·та
среден род по·у·те·ше·що
членувано по·у·те·ше·що·то
множествено число по·у·те·ше·щи
членувано по·у·те·ше·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·у·те·шей·ки