Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/поуспокоя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола поуспокоя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ус·по·коя по·ус·по·ко·им
2 лице по·ус·по·ко·иш по·ус·по·ко·и·те
3 лице по·ус·по·кои по·ус·по·ко·ят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ус·по·ко·их по·ус·по·ко·их·ме
2 лице по·ус·по·кои по·ус·по·ко·их·те
3 лице по·ус·по·кои по·ус·по·ко·и·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице по·ус·по·ко·ях по·ус·по·ко·ях·ме
2 лице по·ус·по·ко·е·ше по·ус·по·ко·ях·те
3 лице по·ус·по·ко·е·ше по·ус·по·ко·я·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поуспокоил съм поуспокоила съм поуспокоило съм поуспокоили сме
2 лице поуспокоил си поуспокоила си поуспокоило си поуспокоили сте
3 лице поуспокоил е поуспокоила е поуспокоило е поуспокоили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поуспокоил бях поуспокоила бях поуспокоило бяхме поуспокоили
2 лице беше поуспокоил беше поуспокоила беше поуспокоило бяхте поуспокоили
3 лице беше поуспокоил беше поуспокоила беше поуспокоило бяха поуспокоили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще поуспокоя ще поуспокоим
2 лице ще поуспокоиш ще поуспокоите
3 лице ще поуспокои ще поуспокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поуспокоил ще съм поуспокоила ще съм поуспокоило ще сме поуспокоили
2 лице ще си поуспокоил ще си поуспокоила ще си поуспокоило ще сте поуспокоили
3 лице ще е поуспокоил ще е поуспокоила ще е поуспокоило ще са поуспокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да поуспокоя щяхме да поуспокоим
2 лице щеше да поуспокоиш щяхте да поуспокоите
3 лице щеше да поуспокои щяха да поуспокоят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поуспокоил щях да съм поуспокоила щях да съм поуспокоило щяхме да сме поуспокоили
2 лице щеше да си поуспокоил щеше да си поуспокоила щеше да си поуспокоило щяхте да сте поуспокоили
3 лице щеше да е поуспокоил щеше да е поуспокоила щеше да е поуспокоило щяха да са поуспокоили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поуспокоял съм поуспокояла съм поуспокояло съм поуспокоели сме
2 лице поуспокоял си поуспокояла си поуспокояло си поуспокоели сте
3 лице поуспокоял (е) поуспокояла (е) поуспокояло (е) поуспокоели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поуспокоил съм поуспокоила съм поуспокоило съм поуспокоили сме
2 лице поуспокоил си поуспокоила си поуспокоило си поуспокоили сте
3 лице поуспокоил (е) поуспокоила (е) поуспокоило (е) поуспокоили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поуспокоил била съм поуспокоила било съм поуспокоило били сме поуспокоили
2 лице бил си поуспокоил била си поуспокоила било си поуспокоило били сте поуспокоили
3 лице бил (е) поуспокоил била (е) поуспокоила било (е) поуспокоило били (са) поуспокоили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поуспокоя щяла съм да поуспокоя щяло съм да поуспокоя щели сме да поуспокоим
2 лице щял си да поуспокоиш щяла си да поуспокоиш щяло си да поуспокоиш щели сте да поуспокоите
3 лице щял (е) да поуспокои щяла (е) да поуспокои щяло (е) да поуспокои щели (са) да поуспокоят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поуспокоил щяла съм да съм поуспокоила щяло съм да съм поуспокоило щели сме да сме поуспокоили
2 лице щял си да си поуспокоил щяла си да си поуспокоила щяло си да си поуспокоило щели сте да сте поуспокоили
3 лице щял (е) да е поуспокоил щяла (е) да е поуспокоила щяло (е) да е поуспокоило щели (са) да са поуспокоили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поуспокоил бих поуспокоила бих поуспокоило бихме поуспокоили
2 лице би поуспокоил би поуспокоила би поуспокоило бихте поуспокоили
3 лице би поуспокоил би поуспокоила би поуспокоило биха поуспокоили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
по·ус·по·кой по·ус·по·кой·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·ен
непълен член по·ус·по·ко·е·ния
пълен член по·ус·по·ко·е·ни·ят
женски род по·ус·по·ко·е·на
членувано по·ус·по·ко·е·на·та
среден род по·ус·по·ко·е·но
членувано по·ус·по·ко·е·но·то
множествено число по·ус·по·ко·е·ни
членувано по·ус·по·ко·е·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·ил
непълен член по·ус·по·ко·и·лия
пълен член по·ус·по·ко·и·ли·ят
женски род по·ус·по·ко·и·ла
членувано по·ус·по·ко·и·ла·та
среден род по·ус·по·ко·и·ло
членувано по·ус·по·ко·и·ло·то
множествено число по·ус·по·ко·и·ли
членувано по·ус·по·ко·и·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·ял
непълен член по·ус·по·ко·я·лия
пълен член по·ус·по·ко·я·ли·ят
женски род по·ус·по·ко·я·ла
членувано по·ус·по·ко·я·ла·та
среден род по·ус·по·ко·я·ло
членувано по·ус·по·ко·я·ло·то
множествено число по·ус·по·ко·е·ли
членувано по·ус·по·ко·е·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род по·ус·по·ко·ящ
непълен член по·ус·по·ко·я·щия
пълен член по·ус·по·ко·я·щи·ят
женски род по·ус·по·ко·я·ща
членувано по·ус·по·ко·я·ща·та
среден род по·ус·по·ко·я·що
членувано по·ус·по·ко·я·що·то
множествено число по·ус·по·ко·я·щи
членувано по·ус·по·ко·я·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

по·ус·по·ко·ей·ки