Направо към съдържанието

Шаблон:Словоформи/посмутя

От Уикиречник

Представени са всички форми на глагола посмутя. Посочени са и възможностите за пренасяне на думите, като мястото, в което думата може да се раздели, е отбелязано чрез знака средна точка (·).

Лични глаголни форми

[редактиране]

Изявително наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·му·тя пос·му·тим
2 лице пос·му·тиш пос·му·ти·те
3 лице пос·му·ти пос·му·тят


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·му·тих пос·му·тих·ме
2 лице пос·му·ти пос·му·тих·те
3 лице пос·му·ти пос·му·ти·ха


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице пос·му·тях пос·му·тях·ме
2 лице пос·му·те·ше пос·му·тях·те
3 лице пос·му·те·ше пос·му·тя·ха


Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посмутил съм посмутила съм посмутило съм посмутили сме
2 лице посмутил си посмутила си посмутило си посмутили сте
3 лице посмутил е посмутила е посмутило е посмутили са


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях посмутил бях посмутила бях посмутило бяхме посмутили
2 лице беше посмутил беше посмутила беше посмутило бяхте посмутили
3 лице беше посмутил беше посмутила беше посмутило бяха посмутили


Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице ще посмутя ще посмутим
2 лице ще посмутиш ще посмутите
3 лице ще посмути ще посмутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм посмутил ще съм посмутила ще съм посмутило ще сме посмутили
2 лице ще си посмутил ще си посмутила ще си посмутило ще сте посмутили
3 лице ще е посмутил ще е посмутила ще е посмутило ще са посмутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
1 лице щях да посмутя щяхме да посмутим
2 лице щеше да посмутиш щяхте да посмутите
3 лице щеше да посмути щяха да посмутят


Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм посмутил щях да съм посмутила щях да съм посмутило щяхме да сме посмутили
2 лице щеше да си посмутил щеше да си посмутила щеше да си посмутило щяхте да сте посмутили
3 лице щеше да е посмутил щеше да е посмутила щеше да е посмутило щяха да са посмутили


Преизказно наклонение

[редактиране]

Сегашно време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посмутял съм посмутяла съм посмутяло съм посмутели сме
2 лице посмутял си посмутяла си посмутяло си посмутели сте
3 лице посмутял (е) посмутяла (е) посмутяло (е) посмутели (са)


Минало свършено време (аорист)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице посмутил съм посмутила съм посмутило съм посмутили сме
2 лице посмутил си посмутила си посмутило си посмутили сте
3 лице посмутил (е) посмутила (е) посмутило (е) посмутили (са)


Минало несвършено време (имперфект)

[редактиране]

Формите за минало несвършено време в преизказно наклонение са същите като тези за сегашно време в преизказно наклонение.

Минало неопределено време (перфект)

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм посмутил била съм посмутила било съм посмутило били сме посмутили
2 лице бил си посмутил била си посмутила било си посмутило били сте посмутили
3 лице бил (е) посмутил била (е) посмутила било (е) посмутило били (са) посмутили


Минало предварително време (плусквамперфект)

[редактиране]

Формите за минало предварително време в преизказно наклонение са същите като тези за минало неопределено време в преизказно наклонение.

Бъдеще време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да посмутя щяла съм да посмутя щяло съм да посмутя щели сме да посмутим
2 лице щял си да посмутиш щяла си да посмутиш щяло си да посмутиш щели сте да посмутите
3 лице щял (е) да посмути щяла (е) да посмути щяло (е) да посмути щели (са) да посмутят


Бъдеще предварително време

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм посмутил щяла съм да съм посмутила щяло съм да съм посмутило щели сме да сме посмутили
2 лице щял си да си посмутил щяла си да си посмутила щяло си да си посмутило щели сте да сте посмутили
3 лице щял (е) да е посмутил щяла (е) да е посмутила щяло (е) да е посмутило щели (са) да са посмутили


Бъдеще време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще време в преизказно наклонение.

Бъдеще предварително време в миналото

[редактиране]

Формите за бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение са същите като тези за бъдеще предварително време в преизказно наклонение.

Условно наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих посмутил бих посмутила бих посмутило бихме посмутили
2 лице би посмутил би посмутила би посмутило бихте посмутили
3 лице би посмутил би посмутила би посмутило биха посмутили


Повелително наклонение

[редактиране]
единствено число множествено число
пос·му·ти пос·му·те·те


Причастия (отглаголни прилагателни)

[редактиране]

Минало страдателно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·му·тен
непълен член пос·му·те·ния
пълен член пос·му·те·ни·ят
женски род пос·му·те·на
членувано пос·му·те·на·та
среден род пос·му·те·но
членувано пос·му·те·но·то
множествено число пос·му·те·ни
членувано пос·му·те·ни·те


Минало свършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·му·тил
непълен член пос·му·ти·лия
пълен член пос·му·ти·ли·ят
женски род пос·му·ти·ла
членувано пос·му·ти·ла·та
среден род пос·му·ти·ло
членувано пос·му·ти·ло·то
множествено число пос·му·ти·ли
членувано пос·му·ти·ли·те


Минало несвършено деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·му·тял
непълен член пос·му·тя·лия
пълен член пос·му·тя·ли·ят
женски род пос·му·тя·ла
членувано пос·му·тя·ла·та
среден род пос·му·тя·ло
членувано пос·му·тя·ло·то
множествено число пос·му·те·ли
членувано пос·му·те·ли·те


Сегашно деятелно причастие

[редактиране]
единствено число мъжки род пос·му·тящ
непълен член пос·му·тя·щия
пълен член пос·му·тя·щи·ят
женски род пос·му·тя·ща
членувано пос·му·тя·ща·та
среден род пос·му·тя·що
членувано пос·му·тя·що·то
множествено число пос·му·тя·щи
членувано пос·му·тя·щи·те


Деепричастие (отглаголно наречие)

[редактиране]

пос·му·тей·ки